Е, наистина царе сме това, българите – от всичко можем да сътворим добър скандал. Независимо дали става дума кой кого засякъл на пътя (и се вади пищов) и се стигне до „Грипените“ (там вече се вадят люти политически компромати).
Но в първия случай обикновено става дума за „битовизми”, които българинът помни максимум до три дни. Особено ако циганин е набил българин (доктор, лекар, че дори и полицай) – то си е чист „битов скандал”. Виж, ако българин се защити срещу циганска агресия, вече е „поредната брутална изява на расизъм”. Но пак се забравя за три дни...
Във втория случай обаче нещата са много по-сериозни. И с много по-дълготрайни последици.
Ако тръгна от по-назад, все ми излиза пред очите един лозунг от 9 септември 1944 г. – „Добре дошли, освободители”. И все още, макар и професионален историк, се питам от кого точно са ни освободили и от какво точно са ни освободили.
Защото, както казваше Радой Ралин, и преди „освобождението” ни народът си е живял „във веселие и покорство”, та не е изпитвал и „по голяма нужда” от подобен акт. Виж, голямата нужда е дошла в следващите десетилетия...
Но в замяна лозунгът на снимката от 9 септември хич не мязаше на ремсистки позив, а на старателно изрисуван от професионална ръка. Пък и „освободителите” – едни такива изкъпани, избръснати, в чисто нови униформи, все едно не идват от изнурителна „освободителна” война, а от военен парад. Ама за това – друг път.
А сега към по-новите времена. Дълбоко подозирам, че в крайна сметка няма да купим „Грипените“, а някакви овехтели „Фалкони“. И че всъщност зад измислените от местните продажници „процедурни нарушения” се крият далеч по-сериозни неща.
В пустините на Аризона в САЩ се намира най-голямото гробище на военни самолети в света. Сред тях – и Ф-15, и Ф-16. Говори се, че били от няколкостотин до 1300 броя.
Само че американците не са толкова глупави да ги харизват на своите си цигани за скрап (а може и да не разполагат с толкова цигани). И старателно си ги консервират, а после не по-малко старателно си ги охраняват. За да ги пробутат след това на по-изостанали народи.
Е, намериха си един такъв и на Балканите. Само дето ме е яд, че се оказахме тъкмо ние.
Ама много се оказахме. Нарязахме си около 200 руски бойни самолета, които си бяха и изправни. За да освободим пазар сега за чужди.
Унищожихме си и руските ракети С-300, за да не „дразним съюзниците”. Пък сега май същите тези „съюзници” си купуват С-400, пак руски. И дори и някой да се дразни, Ердоган вика „йок анадъм”.
Подарихме на САЩ четири военни бази. Уж били „за съвместно ползване”. Демек нещо като коалиция между врабчето и слона. Дето щели да се редуват във взаимното си сексуално обслужване...
Впрочем, за сведение на любезните читатели, от над 1000 военни бази по света американците ползват безплатно само в две държави – Австралия и България. Очевидно другите са доста по-бедни от тях, та си искат и пари...
Ние, отново безплатно, предоставихме на ул. „Козяк”, срещу посолството на САЩ, и терен за паметник на американските летци, дето в началото на 1944 г. сринаха със земята половин София и убиха няколко хиляди мирни граждани. А не намерихме пари (и смелост или характер) да сложим срещу него поне паметна плоча на поручик Списаревски, който пожертва живота си в защита тъкмо на тези невинни софиянци.
Но в замяна имаме смелостта да вървим от скандал в скандал. Напоследък даже и в презокеански размери...
Проф. Драгомир Драганов
http://retro.bg
