Напоследък си мисля, че най-големият враг на родния управник е той самият. Отвътре го напъва, избива и взривява самоубийствен авторитарен егоцентризъм. Самодостатъчност, която му пречи да провиди смисъла от това да се довери на някой извън рамката на собственото си огледало. Това превръща нашенските настоящи, бивши и бъдещи управленци в неизбежни политически камикадзета, помитащи с едно натискане идеи, стратегии и дори добри намерения. А придворните професионалисти около тях стават кичозна украса - често съвсем нарочно набивана в очите ни със своето неадекватно, ненужно присъствие.
Особено трагично е, че това се случва и с комуникационните специалисти, опитомени от нашенските властелини на вниманието. Шефката на службата за връзки с обществеността на кабинета Борисов, прословутата Севделина Арнаудова, беше успешно превърната в безмълвно задъхан, подтичващ след премиера селфи-стик, за да може той самият да се самопоказва по социалките и послушните масови медии. В същото време, във великия щаб, ръководен с пагони и страх, нямаше нито един комуникационен експерт. Нито един човек, който да знае какво, как и кога да се каже на стреснатия, шамаросан от съдбата човечец от другата страна на телевизора.