ЗА КОГО УДРЯ ЧАСЪТ В УКРАЙНА

Миналата седмица говорихме какво става, когато руската мечка се измъкне ядосана от бърлогата си, за което предупреждава още Бисмарк. Сега виждаме, че Европа не само я предизвика да излезе, но успя и да я разяри. Струва ми се - както никога от Втората световна война насам. Москва трябва да е бясна, щом стигна до там да разкрива плановете си за ракетни удари по цели в Европа - първо с конвенционално, след това с ядрено оръжие. Още по-опасно - запознала е САЩ с тях, да не останат изненадани. Значи плановете са готови, ракетите - заредени и насочени, остава да се натисне червеното копче.

Ако това е прогноза, оформена тук, добре. Все пак сме далеч от центровете за вземане на решения, може и да пресоляваме супата. Но това са заключения на един от водещите политолози в Кремъл, почетния председател на руския Съвет по външна и отбранителна политика Сергей Караганов. В интервю, публикувано миналата седмица, той казва много страховити неща, които не могат да бъдат пренебрегнати. Напр. : “ Русия трябва да постигне абсолютно разгромяване на Европа в Украйна, а може би не само на тази територия.”

Или “ Трябва да отнемем от европейските елити всяко желание да се борят с Русия. Трябва да нанесем поражение в мозъците им.”

Или “ Всяка война в Европа ще завърши с масирани ядрени удари. Нова война ще доведе бързо до унищожението на ЕС.”

Или “ Може да се нанесат ракетни удари по цели в Европа - но с ракети без ядрени бойни глави. И да се обяви, че ако последва контраудар, Москва ще пусне в ход ядрено оръжие”.

Вярно, зловещите заплахи не са изречени от Путин или от военния министър. Но са казани от човек, който се движи между водещите фигури в Кремъл. Той може да резюмира това, което е чул. Може да е контролирано изтичане на информация. Може и да пуска подбрани слухове с подривна цел. Висшата политика предполага винаги да има някой, който да говори страшни работи, да заплашва и да проверява реакциите. Той е “лошото ченге”, носителя на лошите новини, за разлика от лидера - “доброто ченге”. Каквато и да е ролята на Караганов, това, за което предупреждава, заслужава специално внимание. То показва, че ако продължават в този дух, в един момент войнствените кръгове в Европа ще се изправят пред избора - ядрен конфликт с Русия или приемане на нейните условия. Да не го наричаме капитулация, но нещо такова. Тогава, убедени сме, инстинктът за самосъхранение и здравият разум ще победят. Но дотогава има време.

В интервюто Караганов казва още нещо важно. “ Някои от нас говориха за тези неща с американските партньори, които приеха този сценарии съвсем сериозно.”, споменава той. О-па-а. Тук има нещо гнило. Значи американците са били информирани за планирани ядрени удари по Европа и не са реагирали. Не са заплашили с ответен ядрен удар, не са цитирали чл. 5, може би не са и предупредили европейските си съюзници. Приели нещата “ съвсем сериозно “! Значи за собствена консумация. И толкова.

Това признание добавя малко светлина върху потайностите на руско-американските отношения. Погледнато отстрани, САЩ вече имат интерес да поддържат по-добри или поне еднакво добри отношения с Русия и с Европа. Първо, защото Европа вече загуби значението си като ракетна площадка и плацдарм за бъдеща война на САЩ с Русия. Новите оръжия направиха тези ѝ предимства излишни. Хиперзвукови ракети ще стигнат за същото време до Москва и от Рамщайн и от подводница някъде в Световния океан, битките за надмощие се пренасят в Космоса, където Европа я няма, Китай влезе в голямата игра, т.е. САЩ нямат такава нужда да поддържат Рамщайн или тази мрежа от бази в Западна Европа. Съответно, нямат такава нужда и от Европа.

Втората, може би по-важна причина е, че икономически Русия става по-интересна за САЩ от Европа. Русия може да продава на САЩ суровини, от които американската икономика има нужда и каквито Европа няма. Европа иска да изнася за САЩ готова продукция, но Тръмп не желае тя да конкурира американската. Русия може да предложи на САЩ огромен пазар, докато в Европа пазарните ниши отдавна са запълнени. Кой заслужава повече внимание? И особено важното : Русия може да влияе на Китай, докато Европа може само да му поднесе чай.

При тези обстоятелства войната в Украйна няма как да се развие победоносно за Киев. Ставало е дума и по-рано - европейската върхушка подкрепя Зеленски, защото заложи всичките си карти на него и провалът му ще я удари много силно. Крахът на киевския режим ще предизвика политически сътресения в Европа, особено сред най ревностните поклонници на Зеленски. Виждаме как Полша се превръща от най-върл привърженик в критик на Украйна и оттам в опонент на политиката на ЕС. Стига се дотам, че негодуванието от политиката на Брюксел взема необичайни досега форми. Има един показателен епизод, когато кандидатът за президент на Полша Гжегож Браун сваля синьото знаме на Европа от пилона, хвърля го на земята и демонстративно го тъпче, преди да го подпали. Долу еврокомунизма, пише Браун, който протестирал срещу настояването на Брюксел да бъдат затворени въглищние мини край Катовице.

Та, войната не е концерт по желание. Тя се развива по съответни правила, съпътствана е от изненади, но от даден момент ходът и може да се предвиди. Този момент е настъпил. Ако забелязвате, в последните дни европейските ръководители са видимо по-сдържани в подкрепата за Киев. Облекченията за режима и за украинските бежанци изчезват едно по едно. Нищо чудно и германският канцлер Мерц, който беше през седмицата при Тръмп, да е бил посъветван да не бъде толкова войнствен. Тръмп има една много хубава реплика,казана когато Мерц се подмазва на Тръмп и славослови Америка за 9 май ‘45-та година. “ Това беше много неприятен ден за вас, нали”многозначително му подхвърля Тръмп. 

Тръмп не каза “ Този неприятен ден трябва да Ви е обица на ухото “, но Мерц трябва да го е разбрал.

Та, ще видим. Ако в следващите седмици твърдата европейска подкрепа за Киев продължи да омеква, ако войнствените призиви от Берлин позаглъхнат и ако междувременно в Украйна не избухнат междуособици и граждански вълнения срещу режима, значи анализите ни са били достоверни и краят на конфликта наближава. Така отново ще се уверите, че това, което чуете тук, другаде няма да го чуете.

( Из предаването “ Не се страхувай “ с Васил Василев, излъчено на 9 юни 2025 г. по Евроком )