Сбъднатите пазарни молитви

Всеизвестен факт е, че ние, българите, много обичаме да критикуваме държавата. Крайно недоволни сме от работата на институциите, от качествата на хората, които ги оглавяват. Не толкова известен факт е, че критиките към държавните структури далеч не са само български патент. Има ги по целия свят. А негативизмът по отношение на държавата се засили особено от 70-те години на миналия век. Говоря за времето, когато стана модерно всичко държавно да бъде обругавано, а всичко частно и пазарно да бъде превъзнасяно. Тази типично либерална нагласа, проповядвана от мислители като Фридрих Хайек и Милтън Фридман, от политици като Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, постепенно се наложи като преобладаваща в Западния свят. А след падането на Желязната завеса този тип мислене стана, кажи-речи, единственото позволено в страните от Източна Европа. Всички, които искаха да минават за модерни и готини, трябваше до припадък да повтарят колко е лоша държавата, как трябва да се оттегли отвсякъде и как е задължително пазарните играчи сами да регулират отношенията си без никакъв държавен надзор. Всичко трябва да бъде приватизирано или поне дадено на концесия - за много десетилетия напред, не спираха с призивите си либералните фундаменталисти. Само и единствено тогава сме щели да заживеем в най-справедливия от всички светове.

Е, тези призиви бяха реализирани. При това не само в България и далеч не само в страните от бившия Източен блок. Навсякъде в развития свят държавата постоянно се освобождаваше от отговорностите си. Нейните активи бяха приватизирани и концесионирани. Училища, болници, пътища, магистрали, водоснабдяване, военна и охранителна дейност бяха прехвърлени на честните частници и оставени на "невидимата ръка на пазара". Дали след този трансфер животът става по-хубав? Силно се съмнявам. Преди седмица в Италия се срути мост, причинявайки смъртта на над 40 души. За безопасността на въпросния мост се грижеше частна компания, както и за голяма част от италианската инфраструктура. С добре познатото обяснение, че държавата е лош стопанин и затова стопанисването трябва да бъде предоставено на частниците. Ето това мислене води до загуба на човешки животи, както видяхме в случая с Италия.

Има нещо ужасно сбъркано в разсъждението, според което корпорациите управляват прекрасно, а държавата ужасно. Защо? Ами защото основната цел на корпорациите е генериране на колкото се може по-висока печалба. И в името на тази цел е допустимо да бъде игнорирано всичко останало, включително и сигурността. Държавата не може и не бива да се управлява като фирма. Защото освен за печалби, тя трябва да мисли и за живота и здравето на своите граждани. Основната грижа на държавата е не печалбата, а възможността гражданите да имат сигурен достъп до качествено здравеопазване и медицинско обслужване, да имат нормални условия на труд и достойно заплащане. Затова либералите, които искат всичко да бъде ръководено от пазарните принципи, от механизма на покупко-продажбата, не могат да управляват добре. Това, което правят най-добре, е да аутсорсват държавни функции към частни компании. Тяхната мечта е изобщо да няма държава. И, ето, в България тази мечта е почти осъществена. Фалират банки, гърмят застрахователни дружества, а шефовете на държавните надзорни органи вдигат рамене и казват, че нямали правомощия да се намесят. Точно за това призоваваха либералните анализатори през последните три десетилетия - държавните органи да не се намесват. Този призив вече е реалност. Така че ни остава единствено да се наслаждаваме на сбъднатите пазарни молитви.

Петър Волгин

БНР