Ще се повиши ли избирателната активност?

Интересите на българските граждани в страната и в чужбина не съвпадат

Гласуването на българските граждани е задължително, извършва се лично от избирателя и представлява изпълнение на гражданския му дълг, предвижда Изборния кодекс (чл. 3, ал. 1, изм., ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.). Политическата ирония е, че от тогава, когато беше въведено задължителното участие в избори на българските граждани, избирателната активност започна да спада, а в последните две години избирателна активност – бележи спад от около 11 процентни пункта (до 39.4%) между април 2021 г. и октомври 2022 г. Трудно е да се прогнозира дали избирателната активност на 2 април 2023 г. ще прехвърли 40 процента. Въпросите са кои са негласуващите български граждани и как да бъдат мотивирани те, за да отидат да гласуват в неделя?

В медиите може да се намери профил на негласуващите избиратели. Определят се като „незрели, лошо образовани хора, неуверени по дефиниция в собствените си преценки и зависими от външни авторитети“ или като „зрели и автономно функциониращи хора, но обезверени, т.е. с поведение, мотивирано от травматичен житейски (вкл. политически) опит“ (по описанията на психолога и психиатър Владимир Сотиров). Личното ми мнение е, че щом шест от десет избиратели са се въздържали от гласуване, то не бива да се елементаризира портрета на тези шест граждани. Те са мнозинството от българските граждани, живеещи в страната или в чужбина, в града или в селото, в центъра или в покрайнините на населеното място, по морето или в планинските курорти. Тези икономически активни български граждани изкарват прехраната на семейството си с труд или се грижат за свои близки – самонаети или работещи в малка или в по-голяма компания, на ниско до средно ниво чиновници в публичната (държавна или общинска) администрация, учители и непедагогически персонал в общински училища, лекари, медицински сестри и санитари в общински болници, в районен или в окръжен съд магистрати, работещи пенсионери.

Всички тези български граждани не заемат ръководни длъжности – животът им не зависи изцяло от политическата конюнктура и от това коя партия ще получи съответното министерство, сфера или област. Тези хора имат близки, които са заминали на гурбет, преживели са COVID-19 тежко или много тежко (защото нямат яки връзки за индивидуално лечение), лекувани са от личния си лекар по телефона, нямат време за профилактичен преглед, загубили са близък през изминалите две години, обезверени са от политическия блокаж и отново се чудят дали да отидат да гласуват. Не искат в Европа да продължава да се води война, не винаги симпатизират на Русия, но и не разбират как войната ще спре като се дават в следващите 2-3 години още оръжия и боеприпаси на Украйна. Тези хора имат поне едно смарт устройство, четат кратки новини, гледат клипчета (смешни, шокиращи, подкастове) и филми в нета, не четат сериозна литература, а книги, които не ги натоварват, защото напрежението в работата им е достатъчно. Имат поне един автомобил и знаят, че от началото на войната има повишение на дизела / бензина. Ходили са и ходят в чужбина на кратка екскурзия или седмична почивка (Европа, най-често Гърция или Турция) и знаят, че на бетонното ни Черноморие има останали оазиси, на които евентуално можеш да си починеш. Цикълът на живота за част от тях, които са родители, се върти между поредната болест в детската градина (ако са приели детето) или училищните ваканции. Страхът на родителите вече не се свежда до двойка по математика, а дали няма насилници в класа, да не го блъсне кола на пътното платно, да не го зарибят около училището с леки наркотици. В гимназията става още по-опасно. Родителите на учениците в четвърти, седми и дванадесети клас имат допълнителни емоции с външно оценяване или матури. Студентите гласуват ако в семейството се говори за политика и родителите упражняват избирателното си право.

В чужбина на пръв поглед животът е по-подреден. Има правителство, предвидимост и рутина в ежедневието. Страните се възстановяват от застоя по време на пандемията. Но изминалите две години само забавиха наченали процеси – миграционния натиск, пълзящата инфлация, бързината на виртуалните пари, навлизането на изкуствения интелект. Скоро нашите сънародници зад граница ще се конкурират за едно работно място не с хора, а с машина. Ще навлезем в нов етап на разбирането за безработица. В България изкуствения интелект по-късно ще започне да заменя хората в полагането на труд, поради липсата на инвестиции, не само във високотехнологични производства.

Какво искат и очакват негласуващите? Интересите на българските граждани в страната и в чужбина не съвпадат. От гледна точка на националния интерес гражданите зад граница следва да съхранят българското си самосъзнание, да знаят и ползват български език, да познават българските култура, обичаи, традиции, история, география. Да не прекъсва живата връзка с Отечеството, а изборите са само една от нишките.

Негласуващите български граждани в страната изглеждат като да са уморени от изборния маратон (пети избори за 24 месеца) и отново умората може да надделее. Умора ли е завладялото ги състояние? Изборите трябва да спрат да бъдат състезание по политическо блъфьорство. Гръмките обещания без икономически и социални разчети се редуват с празнословие. Но все пак негласуващите очакват по-дълъг живот за 49-я парламент, реални, а не на „ужким“, усилия за съставяне на правителство. Негласуващите искат чиста и зелена България, но не чуват как ще се върже енергийния баланс на страната, какво ще стане с безработните от въглищните централи. Очакват чист въздух, почва и води, без наводнения и без суши. Но негласуващите имат жизнен интерес от достъпно образование, достъпно здравеопазване и достъпно правосъдие. Това се говори както в градския транспорт, така в междуселищния, в чакалнята пред лекарски кабинет без направление напр., но нито един кандидат за депутат не пътува с обществен транспорт и не се лекува в ДКЦ-то, за да му го кажат. А къде можеш да срещнеш кандидат докато си на работа, за да се погрижиш за сметките, които идват в края на месеца преди деня за размисъл.

Дано все пак в неделя гласуващите да са повече от негласуващите и тези, които не са подкрепили никого! Защото само така демокрацията ще има шанс у нас и занапред.

Автор: Доц. Наталия Киселова

trud.bg