Истината лъсва в сравненията. Да сравним с каква лекота Турция залови и ни предаде Митьо Очите, а в същото време твърдо отказва да върне на САЩ евангелисткия пастор Андрю Брънсън, който според Ердоган е шпионин, терорист и превратаджия, а според Белия дом – чист като сълза служител на Бога.
Или да сравним Очите с опитите на българската прокуратура да докара банкера Цветан Василев от Сърбия. Или да сравним мощните мигрантски потоци, които Турция пуска по посока на Гърция, но ги ограничава към България. И така нататък. Най-очевидните изводи са следните:
Турция вече е с единия крак извън НАТО и постепенно се превръща в противник на САЩ. България все повече потъва в прегръдките на Турция, докато отношенията ни със Сърбия са си както винаги хладни, а с Гърция са най-малкото двусмислени. С Македония също не сме близки и едва ли скоро ще бъдем. Ние сме почти васал на Анкара.
Ами ако Турция в един момент се отлюспи от НАТО?
Тогава към кого ще гравитира България?
Главата на държавата, нейният политически елит, твърдо изповядва евро-атлантическите ценности. Даже ходи на молитвени закуски. Но телесните функции на България са неразривно скачени с южната ни съседка. Свързват ни икономически, роднински и религиозни вериги, които не е възможно да бъдат разкъсани. Стотици хиляди турци биха могли да гласуват на българските избори при желание. Кого ще слушат те – Чичо Сам? Или леля Меркел?
Затова ние трябва да наблюдаваме развода между САЩ и Турция с нестихващ интерес. Тези дни скандалът достигна нови висоти. Заради пастора Брънсън Вашингтон обяви, че замразява авоарите на министрите на вътрешните работи и правосъдието на Турция.
В отговор Ердоган обеща ответни санкции срещу съответните американски министри. Те едва ли имат някакви авоари в Турция, но както е тръгнало, Ердоган е на път да се нареди до Ким Чен Ун, Асад и Путин.
Твърди се, че гневът на Вашингтон е предизвикан от коварна измама Двете страни се били разбрали тайно Турция да пусне пастора Брънсън да се прибере в САЩ, а Израел да освободи турски гражданин, арестуван за тероризъм. Нетаняху пуснал турчина, но Ердоган не си изпълнил договорката и сега Тръмп си гризе ноктите от гняв. Както е известно, и на него му е къс фитилът.
Военното сътрудничество между двете държави започна да се пропуква още в далечната 2001 г., когато Анкара не позволи на САЩ да използва базата в Инджирлик срещу Ирак.
Последваха десетки големи и малки примери за неподчинение, докато това лято американският конгрес реши да деградира статута на Турция от близък съюзник до силно проблемен партньор. На английски на това му викат frenemy – хем френд, хем враг.
Този август двете камари на САЩ ще гласуват закона за националната отбрана през 2019 г. В него се предвижда спиране на доставката на многоцелевите бойни самолети от пето поколение F-35 за Турция, ако тя не спре покупката на зенитния ракетен комплекс S-400 от Русия.
Законът има две версии и едната спира всякакви продажби на оръжие. Ако тя мине, то Турция де факто остава извън списъка на съюзниците.
Доколкото става ясно от американските медии, Пентагонът е силно обезпокоен. Тези две системи, F-35 и S-400, са създадени, за да си противодействат. Ако притежава и двете, Турция ще може да ги подложи на съвместни изпитания, за да намери слабите им места.
После тя би могла да сподели информацията със своя нов приятел - Москва – и в резултат F-35 да се окаже безпомощен.
Както е известно, Москва вкара зенитния комплекс S-400 в Сирия след като Турция свали един руски Су-24. След това обаче Путин и Ердоган се сдобриха и почти се побратимиха, а комплексът си остана.
От друга страна, Израел вече използва F-35 в бойни акции срещу ирански бази в Сирия и постоянно трябва да съгласува ударите си с руските военни, за да не загуби ценния изтребител поради недоразумение.
Само една бройка струва 100 милиона долара, без да броим летеца. Изобщо в Сирия се е създала невероятна плетеница от приятели и мишени Най-близкият ти съюзник е третият ти враг.
Турция вече съгласува действията си с Русия, но напада кюрдите. САЩ въоръжават и защитават кюрдите, но първият им съюзник е Израел, който е враг на Иран.
Иран пък вече се разбира с Турция и освен това е съюзник с Русия и Асад. Всички те имат различни виждания кои точно са терористите в Сирия и най-вече как да си я поделят в бъдеще. Там тепърва ще се разпадат приятелствата. Не минава и седмица, без Ердоган да не обиди Чичо Сам.
През юли той се появи на срещата на БРИКС в Южна Африка, срещна се с Путин и по всичко личи, че нещо се разбраха за Сирия. След това турският лидер заяви, че БРИКС трябва да добави едно Т към името си, т. е. да се присъедини и Турция.
Както е известно, БРИКС е опит за нов икономически блок, който има за цел да се противопостави на САЩ и на практика е доминиран от Китай. Останалите участнички са Русия, Бразилия, Индия и Южна Африка.
Никоя сериозна западна държава не желае да има нищо общо. САЩ наложи строги санкции срещу Иран, но Турция отказа да ги изпълнява и дори обяви Техеран за свой “стратегически партньор”.
Вместо да скъса всякакви връзки с Русия, Ердоган ги разшири – строи руски ядрени централи, прокарва нов руски газопровод, започна дори да купува от Русия оръжие
С единия си крак Турция на Ердоган вече членува в очертаващия се Евразийски съюз между Китай, Русия, Иран и още няколко по-малки държави. С другия е все още в НАТО, но по силата на инерцията. Но инерцията според мен върви в обратната посока – рано или късно Турция ще спре да се води наш съюзник. А ако Вашингтон спре да продава самолети, Ердоган като нищо може да ги купи от Русия.
Кой тогава ще охранява небето ни, питам аз?
Валери Найденов
http://24chasa.bg
