Става все по-ясно, че никой не се е подписал, нито поел отговорност за нарязването на паметника.
Няма категорично установени лица, които да са издали заповед и определили “преместването” да се извърши по точно този начин.
Скоро, дори този с флекса ще отрича, че е бил той, а ако е бил, то няма да помни.
Всеки, към когото се отнесе въпроса - от главния архитект на София и до чистачките в район “Средец” на столичния град - нищо не знаят.
Съвсем скоро и зам. областният управител, който позира с отрязаната ръка - ще каже, че е било монтаж.
Паметникът го няма, а по стар навик, щом не е известен деятелят - пишем го “клошар” и продължаваме напреТ.
Така беше до сега. Колективната отговорност е висша изява на безотговорността. Но няма да е така в дните, дето предстоят.
Всички, заедно, до този с флекса, а дори и полицията, която го пази - ще е нужно да понесат отговорност.
И не, не ми казвайте, че са изпълнявали заповед…
Първо, заповед - няма да се намери, а второ, дори да е така - те първо са човеци, а после полицаи. Обратното не може да е нормално.
Освен това… пример вече имаме. От Европа. От Западна Европа.
След Втората Световна Война, народът на Франция е издал, чрез Народен Съд, смъртни присъди дори на проститутките, които са обслужвали есесовци.
Разбирате ли…
На проститутките от площад “Пигал”!
Тия, които сега обслужиха посолството, какви са?
Христо Христов
