Така излиза след днешния ден, че проблем има не когато има корупция, а когато корумпираният е спипан за корупция. Случи ли се да го спипат - пощада няма да има.
Изводът е само един - корупционерствай колкото искаш, но умно. Който е запознат с борбата срещу престъпността и корупцията, а по-общо - срещу нарушенията на правилата, знае, че когато е въпрос на личен избор дали да нарушаваш правилата, тогава нарушенията стават много по-сериозни и мащабът им става много по-значителен, защото колкото по-голям е рискът, толкова за по-голямо нещо рискуваш (не е точно, но например, ако мога да спечеля 1000 лева, ще заложа 10 лева; ако обаче мога да спечеля 100 000 лева, ще заложа 1000 лева).
Корупцията може да се намали ако има система, която да се бори с нея, ако има неотвратимост на наказанието, ако има обществена нетърпимост към корупцията и ако има лидери, които са еталон за морална чистота.
Когато, както у нас, система няма, върлува безнаказаност, обществото толерира корупцията (огромна част от българите са против корупцията само защото не могат да я упражняват), лидерите са милионери, а имаме вече и милиардери (по-точно, направили първия милиард) чрез политиката, то отделната личност е изправена пред дилемата - да се корумпира или не. А както казах, ако се стигне дотам (не)корупмираността да е личен избор, то последствията - и това многократно е доказано - са две: постоянно нараства броят на корумпираните (иначе човек изглежда глупак) и нараства мащаба на присвоените чрез корупция средства (като ще е, да е).
Пример за това е именно управляващата партия - там и почтени хора стават постепенно корупмирани, и мащабите на корупцията гонят астрономически висоти.
Николай Слатински
