Макрон върна Франция на лидерската ѝ позиция до Германия и с това укрепи ЕС
Последното посещение като президент Барак Обама направи в Берлин. Тогава той се обърна към канцлера Ангела Меркел с думите, че тя остава последният защитник на свободния свят. Роля, която от Втората световна война до този момент се полагаше на САЩ. Но откакто президент е Доналд Тръмп,
свободният свят
вече не е същият Новият американски президент постави под въпрос всичко онова, което се смяташе за запазена марка на Запада – като под Запад не се разбира чисто географското понятие, а онази общност от държави, които бяха изградили демокрация и живееха в охолство в края на 20-и век. Те поделяха и споделят още еднакви ценности:
4Свобода на личността, равни права за всички независимо от пол, раса, религия, сексуална ориентация.
4Възможност за всеки да участва в държавата като равен на останалите гражданин с всички права и задължения, които произтичат от това.
4Икономическа свобода, разделение на властите, независими съд и медии.
4 И сътрудничество и съюз между държавите, зачитащи всичко това.
Влизането на Доналд Тръмп в Белия дом постави под въпрос това сътрудничество, а и всички тези постижения на свободния свят. Почти няма
табу, което той
да не е нарушил
за краткото време, в което е на власт. Расизъм, сексизъм, шовинизъм, протекционизъм, хомофобия, враждебно отношение към цяла една религия, непостоянство, неверни твърдения, липса на каквато и да е стратегия - какво точно представлява новият президент на САЩ, стана болезнено ясно при неговата първа външнополитическа обиколка. Доналд Тръмп наистина се оказа човекът от телевизора - онзи, който и за оръжейната сделка със Саудитска Арабия, и за посещението си в музея на холокоста “Яд Вашем” използва думата
“амейзинг”
поради липса на
повече в речника му. Държавен глава, който е останал видимо без качествени външнополитически съветници, след като огромна част от състава на Държавния департамент напусна работа. Той не посети съюзниците си, както това бе обичайно досега. Предпочете да бъде гост на Саудитска Арабия и да сключи с нея най-голямата в историята на САЩ оръжейна сделка въпреки обоснованите подозрения, че пари на саудитците отиват за поддръжка на тероризма.
И докато Тръмп не се посвени да играе непохватно ритуален танц с мечове, за да си заслужи респекта на саудитските владетели, то в Европа той демонстрираше, където може, липсата на каквото и да е уважение към своите партньори от НАТО и Г7. Срещите с него бяха изтълкувани като тотален провал на американско-европейското сътрудничество и провокираха германската канцлерка да заяви, че Европа трябва да поеме съдбата си в свои ръце.
Речта ѝ след срещите с Тръмп получи огромен отзвук в цялата европейска преса. Думите на Меркел се тълкуват като началото на нова епоха в политиката на Европа, което е предизвикано не толкова от недодяланото поведение на Тръмп, нито пък от отдавна висящия въпрос кой ще плаща за НАТО в бъдеще.
Изборът на
Тръмп само
торпедира
един процес, който е започнал отдавна и на който Европа беше крайно време да реагира. В крайна сметка САЩ продължават да са съюзници, макар и явно не толкова близки, във време, в което Европа е заобиколена предимно от недоброжелатели. Путин анексира Крим, Ердоган прави римейк на османска империя, войната в Сирия, изглежда, няма да приключи до пълната ѝ подялба, борбата с тероризма също не изглежда да приближава към своя край.
(Продължава на 14-а стр.)
На този фон вътрешните проблеми на ЕС още повече разклатиха общността - срив на банките, криза в Гърция, износ на работни места към по-евтини дъжави, наплив на бежанци. Напълно логично всичко това е последвано от възход на популистки или крайни националистически партии.
И сякаш европейските лидери наблюдаваха целия този процес в ступор. Разтърсването дойде малко преди посещението на Тръмп – с избора на Макрон. Макрон може да бъде сметнат за всичко онова, което Тръмп не е. Млад, идеалист, либерал, отворен към света, пледиращ за повече свобода в икономиката, за повече интеграция в Европа, за запазване на стандартите в политиката, в журналистиката, за хуманно отношение към бежанците, защитаващ ценностите на света такъв, какъвто го познавахме преди Тръмп.
Новият президент на Франция сякаш се оказа онова парче пъзел, което липсваше в мозайката на нова Европа – тази, в която Меркел не е оставена да действа сама, а има силни партньори. Че той поема част от отговорността стана ясно още вчера след посещението на Путин във Франция.
Макрон ясно показа, че Европа няма да се поддава на натиск от страна на Русия, нито пък ще толерира хибридната война на медиите ѝ, че не се колебае да отговори твърдо на провокации в Сирия и че анексията на Крим няма да бъде преглътната и забравена.
Изявите на Макрон са впечатляващи не толкова с вероятно леко патетичните му изказвания, колкото с подтекста им – Франция отново е лидер наравно с Германия, а ЕС не само не е мъртъв, но и тепърва ще показва цялата си сила. Оказа се, че ефектът “Тръмп” действа по-обединяващо от ефекта “Путин” и в крайна сметка подейства отрезвяващо на Европа. Светът се промени през последните години и европейските лидери най-сетне започват да реагират на това. Ясно е, че ще има промени и в европейската общност, за които България е добре да помисли как да се възползва от тях. Една от най-важните ще е изграждането на обща европейска отбрана, която да поеме охраната на границите, включително и на външната си в България. Ще има промени в договорите, това е неминуемо и там страната ни също трябва да положи усилия да не се окаже само периферна на ЕС.
Капка Тодорова
http://24chasa.bg
