Много се чудих дали да взема отношение по казуса с вестник "Труд". Принципно всеки един наем трябва да се плаща. И ако собственикът изхвърли наемателя, защото не си плаща наемите, то това е законосъобразно. Но ако беше друга медия, щях да искам да им се даде толеранс, разсрочване или дори опрощаване на част от задълженията.
В случая обаче говорим не за свободна медия, а за рупор на тези, които 13 години съсипваха България. Тази "нещастна и гонена" медия получаваше държавни реклами и реклами от близки до управляващите. Тази медия притискаше и гонеше журналистите, които си позволяваха да задават неудобни въпроси и да си вършат работата. Всъщност медията добре заработваше като ибрикчия на зайчарника.
Затова и този смешен плач не ме трогва. Аз бих бранила тези журналисти, които бяха гонени, уволнявани, които бяха смели и никога не си позволиха да лъжат зрителите и читателите си. Те заслужават нашата подкрепа. Но тези, с помощта на които мафията се задържа толкова дълго на власт?!? Тези, които по поръчка разкостваха противниците на властта? Тези, които омаловажаваха престъпленията на управляващите - никога!
В България останаха много малко истински журналисти - на първо място Кеворк Кеворкян, който беше и си остана институция сам по себе си. Валя Ахчиева, Веселина Томова, Велизар Енчев, както и други като тях. Които не преклониха глава пред властта. Бих казала и името на покойния Милен Цветков, който беше непримирим срещу мафията и сега вече е в по-добрия свят. Но Блъсков......не, благодаря!
Всъщност този вой е справедливост. Защото в момента ги мачкат така, както те се опитваха да мачкат истината. Не оправдавам изцяло Министерство на културата, но справедливост трябва да има. Защото най-голямото престъпление на журналистите е да лъжат тези, които им вярват!
Елена Гунчева
