ТУЙ ОНУЙ ЗА КАМАЛА ХАРИС

 

Тия дни Джо Байдън нарече президента Зеленски „президента Путин“. Зеленски беше до него. По време на речта. Дребничък един такъв. Представям си и сега горчивата буца, която се е надигнала в гърлото му, като е чул, че американският президент го нарича с името на най-черния му враг.

Ще ви кажа така: Честният пишещ човек пише това, което му е на сърцето. 

Кое е на сърцето на човека? 

Тоест: кое може да наречем „което ти е на сърцето“? Първите изникнали в ума асоциации? Или дълго хранените и отглеждани чувства (каквито, всеки е забелязал, всъщност няма – днес чувстваме това – утре – онова)?

Но примерно ако аз приема себе си за въодушевен феноменолог в духа на стария Едмунд Хусерл, или още повече – в духа на моя колега Гюстав Флобер (който е заставял ученика си Мопасан да гледа някое дърво докато така го изучи, че никой друг на света да не е видял повече неща в това дърво) – аз ще описвам смело и добросъвестно зараждащите се в мене мисли и чувства – това е единствената съществуваща обективност: обективността на Това, което се Ражда в Душата ми. Тоест – видя ли Зеленски и стори ли ми се той дребничък – няма да изпадам във фалшив проукраински патос и да казвам – „стоеше там като колос, символизирайки смелостта на своя народ“ – а ще кажа: „видя ми се дребничък“. В тези думи има прокрадваща се насмешка? Добре. Ами ако в мен тя наистина се е прокраднала? Тоест – може ли да обвиним някого заради честността му? Заради това, че казва наистина това, което се появи в мисълта му – ако ще да е неприемливо?

А Байдън се смути, но (пак съм феноменолог – тоест – зловещо честен в изказването на това, което се заражда в ума ми) се смути точно толкова, стори ми се, колкото „заслужава един президент на Украйна“. Смути се за секунда и се поправи. Каза „Президента Путин“ – наведе глава, все едно се е задавил, вдигна я и извъртя някак изречението, за да „поправи“ лапсуса си. Лапсус лингве. Неволна грешка на езика. Фройд доста страници е изписал за неволните грешки, които могат да разкрият много за Несъзнаваното на този, който ги прави.

Зеленски – като по-млад и със сигурност по-гъвкав – не се смути видимо. Глупавите досадни грешки, които всички правим! Та нима това не ни прави повече хора и по-малко роботи? Един демократ е добре да греши. Републиканците, виж – те трябва да са по-твърди. Но нима демократите не са тези, които, образно казано, „защитават грешащите“? 

Макар че Байдън с възрастта си, с тая типична старческа ригидност и с патъновския си стил (като на генерал Патън б.а.) на говорене прилича доста повече на републиканец от времето на някоя от многото американски войни. Прилича на по-лошо копие на Рейгън. Говори с патос, по военному. 

Питам се: интересно, но американците, след безброй филми като Коса, Доктор Стрейнджлав, Да разлаем кучетата – не са ли развили имунитет срещу тоя глупав, милитаристичен патос?

И прави смешна грешка, която обаче вероятно ще му излезе през носа. Защото няма по-лицемерно от това човешко твърдение „Човешко е да се греши“ – я ти сгреши, пък тогава виж дали ще махнат с ръка и ще го отдадат на това, че си „просто човек“! Ако си никой – иди дойди. Но ако си президент една такава грешка може „да ти коства главата“. 

В тази си реч, освен че нарече мимоходом Зеленски „Президента Путин“, Байдън спомена Камала Харис. 

И я спомена с добро. И аз, защото освен любител на феноменологията съм и човек с интуиция, почти като тая на добрия войник Швейк (помните как той предрича Първата световна война, като описва бъдещото противопоставяне на силите точно обратно на това, което в действително се случва; той казва: Австрия ще нападне Турция, Сърбия ще помогне на Австрия и т.н.) си мисля, че Байдън я подготвя за нещо!

Байдън изглежда болнаво разсеян. Той сякаш преко сили декларира, че е най-подходящ за следващ президент на САЩ. Човекът е стар, все пак. И у мен може би се заражда и известно състрадание към него. Питам се: Ние хората способни ли сме на състрадание към прочутите, към хората с огромна власт или с огромно състояние? Мисля, че не. Винаги ще твърдим, че сме…но не сме. Ще кажем, че съчувстваме на всеки страдащ, но всъщност, наистина можем донякъде да съчувстваме само на хора от „нашата черга“. Никой среден бюргер не съчувства ни на клошарите, ни на президентите!

Та аз провидях с моята смешна, швейковска интуиция, че Камала е следващият президент на САЩ. Байдън е готов, стори ми се, да и даде поста си.

Преди години в Париж се разхождах из големия и сумрачен квартал Барбез, под хълма Монмартр, настана страшен студ, лепкав и влажен, проникващ в костите студ от Сена. Чудех се къде да вляза и влязох в един малък магазин. Хранителни стоки. Освен тях имаше и някакви интересни, кичозни сувенири по витрините и аз си казах: това ако не е магазин на индийци – здраве му кажи! В ъгъла на магазинчето стояха и се подбутваха двама чернокожи. Бяха огромни и силно развеселени, но с ръста си и с размаха на крайниците си (а те се гевезяха и ръкомахаха доста бурно) изглеждаха и малко заплашително. Аз тръгнах към тезгяха и изведнъж, все едно бях в сцена от Междузвездни войни – от някакво задно помещение излезе продавачът, който беше със сигурност и собственик – усещаше се. Той беше тамил. Безпогрешно разпознавам тази особена, южноиндийска раса – ниски, силно мургави, с много широки лица, набита и четвъртита фигура, черти – носещи по нещо и от ариите – извития нос, изписаните ала Буда устни – и нещо южно, австралоидно. Тамилът знаеше за двамата чернокожи (виждате ли – въпреки, че съм честен феноменолог – заради политическата коректност не казвам „не+гри“), но явно те не му пречеха. Докато в магазина не влезе „сериозен клиент“ – тоест – аз. Ха. И тамилът, вместо да се смути от ръкомахащите и шумни чернокожи, да завика или да се засуети – просто им измърмори две три думи на френски – и двамата огромни черни юнаци млъкнаха, укротиха се и се свиха в ъгъла на магазинчето.

Защо разказах това ли? Защото Камала Харис е от тамилски произход. Майка и е тамилка, учен, с принос в изследването на прогестероновите рецептори и връзката им с рака на гърдата. Ако историята с тамила-магазинер не е добра метафора – здраве му кажи.

А освен това бащата на Камала е професор по икономика – неокейнсианец. Кейнсианството (не разбирам от икономика!) е общо взето теория, оправдаваща намесата на държавата в бизнеса. И освен това е ямайски цветнокож. А първата статия на Джон Мейнард Кейнс е „Неотдавнашните събития в Индия“.

Светът е малък и всичко е свързано с всичко.

ПП Бих се радвал да има американски президент – жена, от ямайско-тамилски произход. Може би в магазинчето ще настане ред.

калин т. филтър