У нас едни хора от десетилетия се опитват да излъжат термодинамиката

Вторият закон на термодинамиката казва, че всяка изолирана система, оставена сама на себе си, неизбежно се стреми към хаос, разпад и студ. Стаята ви се разхвърля сама. Желязото ръждясва само. Кафето изстива само. За да спрете разпада, за да подредите стаята или да поддържате огъня, ви трябва едно нещо - външна енергия. Без непрекъснато вливане на нова енергия, Вселената умира.

У нас едни хора от десетилетия се опитват да излъжат термодинамиката. Те се опитват да създадат икономическа система, в която разходите за труд се движат много бавно, заплатите се стискат като грехове, а системата някак си трябва да остане производителна и жива.

Е, не става. Резултатът е чиста проба социална ентропия. Когато замразяваш доходите под предлог, че „пазарът ще се саморегулира“, ти всъщност затваряш системата. А затворената система не ражда стабилност – тя ражда мухъл. Когато заплатата на един човек не му стига да покрие утрешния ден, неговата лична енергия изчезва. Мотивацията му корозира като старо желязо под дъжда. Когато милиони работещи преминат в режим на оцеляване, цялата държава изстива. Икономиката губи своята термодинамична тяга.

Крахът на Римската империя не започва от варварите по границите. Започва отвътре, когато Рим спира да вкарва нова енергия в икономиката си. Докато завладяват нови територии, има приток на ресурси. В момента, в който експанзията спира, елитът решава да изцеди до дупка това, което има вътре. Замразяват се плащания, вдигат се данъци, монетите се секат с по-малко сребро (хиперинфлация). Така Рим се превръща в затворена кутия. Настъпва икономическа ентропия, институциите се разпадат отвътре и накрая варварите просто издухват пепелта от едно отдавна изстинало огнище.

Днес, когато говорим за по-високи заплати, консервативните икономисти скачат като ужилени. За тях това е „натиск“, „популизъм“ и “хаос“. Те виждат в искането за по-високи доходи някакво демонично разрушение. Спомнете си Мефистофел от Гьотевия „Фауст“. Когато Фауст го пита кой е, той отговаря “Част от силата, която желае зло, а все добро твори“. Много хора виждат в претенциите на работещия човек „зло“ и „удар по конкурентоспособността“. Но в реалността, именно този натиск твори прогреса.

Ако трудът ти е безсрамно евтин, ти нямаш стимул да купуваш машини и да внедряваш ИИ. Защо ти е иновация, когато имаш гладни хора, готови да работят за трохи? Евтиният труд е икономическа упойка. Той приспива предприемача. Натискът за по-високи доходи е онази външна енергия, която кара бизнеса да еволюира. Натискът за заплати не руши икономиката - той я спасява от мързел. Трябва да спрем да разглеждаме заплатата като милостиня или като сума, която някой „отпуска“ от благоприличие. Заплатата е кинетичната енергия на нацията. Тя е горивото, което кара колелата на потреблението, производството и данъците да се въртят.

Всяко спестено евро от труда на българския работник днес е пирон в ковчега на утрешния ни растеж. Ако не вкараш енергия в хората, системата просто угасва. А никой няма интерес да управлява или да живее в добре балансирано, но напълно замръзнало гробище.

Любослав Костов