От много време насам слушам безкрайни анализи за опасността от това Европа да мине на две скорости. И, да, това ще е кошмарен сценарий. Едва ли има по-сигурен признак за разпад на една общност, когато богатите се изолират в отделно купе и почнат да мрънкат, че бедните искат да влязат и да седнат в него. Обаче май пропуснахме по-важното. Увлечени в европейската опасност, изтървахме да видим очевидното - България се превърна в държава на две скорости. И това не е нов процес. Неравенството у нас, регионално, социално, образователно отдавна е достигнало до африкански размери, но въпреки всичко, този проблем никога не стана тема на официален дебат, никога не бе поставен остро и автентично, за да ни стане ясно, че подобен процес разкъсва социалната тъкан и превръща държавата ни в пациент в будна кома.
Тези дни неравенството доби официална форма - издателство "Просвета" официално обяви, че пуска два вида учебници за 8 клас - едните по 12 лева, а другите по 9. По-евтините щели да бъдат черно-бели и целта им била да облекчи родители, които са "притеснени". И, разбира се, тук "притеснени" е култов евфемизъм за "бедни". Бедните заслужават черно-бял свят. Нищо по-малко. Социална сегрегация в действие. Вместо да се мисли как децата да не чувстват тежестта на разделението, то получава официален статут на обществен процес.
Училището не трябва да бъде фабрика за неравенство. В България обаче стана точно обратното. Именно в образованието най-ясно си личи в каква бананова република се е превърнала страната ни. Мога да си представя какво струва на един родител да обясни на детето си от ранна възраст как някои от неговите съученици ще имат повече възможности от него, ще имат шансове, което то никога няма да получи, как светът може да бъде техен, а то е обречено да бъде с три обиколки назад. И вместо да се борим с това, вместо да се чудим как тази социална рана може да бъде запушена, за да не кърви,
ние я официализираме, нормализираме я и стигаме до различните учебници. Едни за децата на богатите и различни за децата на бедните. Това е официално осъществена антиутопия. Общество, докарано до ръба на пропастта и манипулирано да приеме този живот като нещо, което никога няма да се промени.
Образованието е единственият инструмент за много деца на бедни родители за социално израстване, за напускане на бедността. Но за целта те трябва да имат реалния шанс за качествено образование. Само че образователната политика, която се води, цели точно обратното.
Много пъти съм давал един пример, но днес ще го повторя. Преди години журналисти се опитаха да притиснат бившия министър на транспорта от кабинета на Иван Костов Вилхелм Краус за това, че синът му също се занимава с транспорт и има съмнения, че използва връзките и влиянията на баща си. Отговорът на Краус-старши беше като удар с чук - той обяви, че е естествено синът на министъра на транспорта да се занимава с транспорт.
Красиво, нали?
Само че този отговор е коварен изстрел в гърба. Защото, ако екстраполираме тази логика, то синът на шофьора на автобус трябва да бъде единствено и само шофьор. Това е пътят не към развито, а към кастово общество. И, да, цветни или черно-бели учебниците няма да бъдат различни, но човек никога не знае кога и това ще се промени.
Когато приемеш неравенството за нещо нормално, просто за част от живота, срещу което не можеш да се бориш, тогава рано или късно идват и по-крайните идеи. Защо ли им е на децата на бедните да учат, кой ще сервира напитки на богатите в луксозните заведения, ако всеки поплювко вземе да си мечтае за социално израстване.
Преходът най-накрая приключи - богатите си направиха отделна държава, която вече си има отделни учебници...Вече си имат отделни квартали и затворени комплекси, сега получават и друга екстра. И това не е просто изолиран факт. Вижте в какво се е превърнала цяла България - три големи града и някаква периферия, за която никой не дава пет пари. Концентрация на финанси само в няколко области и някакви анонимни територии, които са оставени да се оправят както намерят за добре. Богатите си имат частни болници, а бедните минават през ада на здравната реформа и никога не са наясно дали наистина ще бъдат излекувани. Казват, че по цял свят било така. Нима това е аргумент, който трябва да ни накара да се примирим.
Зигмунт Бауман твърдеше, че голямото разделение в света е между глобални и локални. С черно-белите учебници някой се опитва да превърне децата на бедните в трайно локални. Сигурно скоро ще им предложат и по-кофти учители, които са склонни да работят за по-малко пари. Вече не изключвам нищо от кошмарната логика на неравенството, което прилагат у нас като мъчение в концлагер. Тези в първата скорост си имат своя собствена държава, която работи единствено и само в полза на тях. Всички останали са във втората скорост. Трябва да се радваме, че още някой не е предложил да разстрелват лузърите на място, но нека да не губим вяра в дълбините на колективната душа на първата скорост..
Техният свят е цветен, а ние се давим в черно-бяла тъга.
Александър Симов
http://pogled.info
