Усин Керим, Гойко Митич и учебниците по литература

https://svobodnoslovo.eu/komentar/usin-kerim-goyko-mitich-i-uchebnicite-po-literatura/131149 SvobodnoSlovo.eu
Усин Керим, Гойко Митич и учебниците по литература

Усин Керим го няма в учебниците по литература. Георги Господинов го има в учебниците по литература. Усин Керим е изумителен български поет от цигански произход. Георги Господинов не е поет, но го има в учебниците по литература. Представете си само за миг какъв социален ефект би имало, ако Усин Керим се изучаваше в часовете по литература. Какъв огромен социален ефект. От часовете по литература циганчетата ще излизат с разперени около телата си ръце така, както ние излизахме на времето от киносалоните след филм с Гойко Митич. Защото Усин Керим ще бъде повод за подражание. Самите циганчета в България ще знаят, че от тях също може да излезе такъв човек. А българчетата ще знаят, че от циганите са излизали такива големи поети. Защото Керим наистина е голям поет. Достатъчно е само да се прочете „Бабахък“ или „Песни за Ата“ и ще разберем какво явление имаме в българската литература.
Вместо това ние изучаваме Георги Господинов. Нашите деца изучават Георги Господинов. Ще си позволя в този текст да пусна две стихотворения: „Бабахак“ и едно клозетно от Георги Господинов. Вие преценете кой трябва да бъде изучавана в училищата.


БАБАХАК
 

Усин Керим

Бабахак – неписан закон,
страшен закон,
бащин закон,
бабахак.

На мегдана са се сбрали циганите черни
с коне
и каруци.
В тоя ден посред лято,
в тоя ден на бабахак,
бащите тук продават дъщерите си.

Демир и Алиджо си стискат ръцете –
стискат ръцете си,
пазарят се,
наддават.

Край тях е Арифа – мома тънкоснага.
Не смее Арифа сега да заплаче.

Отсреща е Мето, обичният Мето –
с очи потъмнели
от гняв
и от мъка.

Той стиска във джеба камата си крива,
трепери и чака,
трепери и чака…
А иска бащата пари за момата,
а иска и вика:
– Погледайте само – царица продавам,
пет хиляди що са за хубост такава?
Комуто се падне, халал ще му бъде!

И пак си улавят с Алиджо ръцете,
и пак пазарят се
и викат високо:
– Е, хайде, Алиджо, ти мелница вземаш
и тя ще ти носи,
и тя ще ти проси,
и тя ще те храни,
дордето живееш.

А Мето все стиска камата си остра,
трепери и чака,
трепери
и чака!…

Пари той си няма.
Но обич си има,
ах, обич голяма –
и днес я продават.

Но, виж, пазарлъкът е вече направен
и може би скоро камата ще блесне:
и нека, бабахак, във теб да удари –
тъй както светкавица удря връз дънер,
прогнил от порои,
на никой ненужен.

Във тебе, бабахак,
неписан закон,
страшен закон,
бащин закон –
бабахак!

МАЛКО СУТРЕШНО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Георги Господинов

Навън е валяло дъжд

прохождаш сънен на сутринта и 

(по пътеката към тоалетната)

шруп

охлювът под краката ти

убийство по невнимание

но това не смекчава вината

оглеждаш се

поради ранния час няма свидетели

избутваш трупа под тревите

натежали от капки

и това не отмива греха

убийството е толкова малко

че не можеш да го забравиш

през целия ден

ХРИСТО СТОЯНОВ

https://diagnoza.net/

7 Коментара

Всъщност

преди 3 седмици

И двете стихотворения посвоему са впечатляващи.Обещавам да мисля цял ден върху тях-сериозно!

Коментирай

Борис

преди 3 седмици

Този Гьорги,к'ъв беше там,е един клозетодраскач и името му въобще не бива да бъде споменавано като някакъв автор,носител на някаква измислена "награда"!

Коментирай

Борис

преди 3 седмици

Господин Стоянов,често съм Ви критикувал,но този път моите уважения!Уцелили сте ваксата!

Коментирай

Всъщност

преди 3 седмици

След,като размишлявах почти целия ден стигнах до обоснованото предположение,че уточнението за случката на път за тоалетната е добавена от автора на статията...

Коментирай

Кодир

преди 3 седмици

И двете са пълна повърня. В първото, циганетата освен да научат, че живота им е кражба, кражба и убийство, друго няма да разберат. Във второто лайно прозира някаква впечатляваща лична омраза към самия себе си, изразена в гузност и съмнения. Това не става и за клозетна поезия.

Коментирай

скитник

преди 3 седмици

психеделични фрагменти коне кучета цигански катун брадясали мъже босоноги деца женски разпри черен маджун сладни по болните ми сетива изкорених райската градина за да открия цветенце диво на завръщането времето отмина стискам стъбълцето му бодливо дали девица си това не зная но билето отровно ще изпия и в пристана ти след безкрая екстаз и болка ще открия безропотно си тялото предлагам вибрира то от ритмите налудни в любовта се личността разпада цветя разцъфват ярки чудни ...

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.