Тиранията ражда омраза, а тя може да буйна, но може да бъде и тиха и подмолна. Чудя се на злорадата наслада с която мнозина коментират погромите в Париж – това не са протести, а неудържима лудост на ултраси, които използват всяка възможност да рушат и унищожават онова, до което ,поради собствените си лимити, никога няма да доближат. Нашите ФБ революционери предвиждат нещо такова и у нас. Ха. Ха.
Не, Франция не е свинщината, която се вижда в новините, като резултат от стачката на служителите по чистотата; не е сбирщината, която пали и унищожава по правило само скъпи и елитни места. Но разривът между обществените прослойки е факт: мързелът избуява в наследствена професия, наречена „социално слаб и неграмотен“, а после и в агресия; образованието служи за рафинирани престъпления, а всички хора по средата са системни жертви.
В България улични сблъсъци, подобни на френските няма да видим никога, защото на нас дори футболните агитки ни идват в повече.
У нас обаче тиранията на псевдо-държавни ръководители се изразява омраза към всички тях, която води до отказ от гласуване. Този процес издига маргиналите и техните абсурдни идеи и бурно прокламирана омраза. А това е много по-устойчиво от няколко локални пожара и разбити витрини на магазини.
Тиранията у нас се изразява в исторически насложено институционално безхаберие, в омаловажаване на житейски важните за хората детайли от бита – вода, ток, пътища, основни социални дейности, право на тишина, право на почивка, право на спокойствие, на малко зеленина и въздух под прозорците на жилищата, без там да издигне нов блок и да скрие и малкото слънчеви лъчи.
Най-вече - лишени сме от правото на справедливост. За последното са ни убедили твърдо и еднозначно, че не ни се полага.
В Омуртаг живеят на воден режим от 30 години. Не че сме в Сахара или на платото Наска, където годишната норма на валежите е 1 мм. Просто у нас е така.
След 40 години непрестанно воюване на два клана от съседни села, изведнъж това се превърна в национална новина, макар единственото ново е бой насред град, а не в „ма`алата“ и съответно боят е излъчен в „интернета“.
Реалността е, че те, борците за власт, знаят, че ни лъжат, ние знаем, че те ни лъжат; те знаят, че ние нямаме власт да направим нещо, ние знаем, че колкото и да ги презираме, те не се интересуват от това.
Едно е сигурно: монархиите никога не са си тръгвали, просто новите рафинирани монарси (на пръв поглед избрани от нас) се заобикалят със същите верни пажове, раздават им същите по тежест привилегии, обслужват целите им фамилии; пърхащи придворни им се кланят с камери и микрофони, но всичко това наричаме демокрация.
Абе – гледах един пореден дебат и ми загорча, загорча…
Снимката е на Reuters.
