В РСМ яростно се борят срещу несъществуващата българизация

А всъщност от години са подложени на доброволна сърбизация и албанизация

Както и преди близо 80 години, и сега целта сякаш не е много по-различна - да се заличи българското самосъзнание

Докато в България за поредна година отбелязахме годишнина от кървавия Божик, на който на 7 януари преди 79 години, по нареждане на диктатора Тито, във Вардарска Македония, са избити без съд и присъда 1200 българи, в следващите няколко седмици са убити над 23 000 с българска принадлежност, а други близо 130 000 българи са прогонени или изпратени в концлагери и затвори, цели семейства от Охридско и Преспанско са убити, като телата им са изхвърлени в едноименните езера, ситуацията в днешна РСМ изглежда не по-малко безнадеждна.

Както и преди близо 80 години, и сега целта сякаш не е много по-различна - да се заличи българското самосъзнание и да се ускори процесът на македонизация. Различни са само методите.

Скоро – през април и май – в РСМ предстоят избори, както парламентарни, така и президентски. Най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, която блокира вписването на българите в македонската конституция, има големи шансове да спечели парламентарните избори тази година, като не крие, че сред плановете ѝ е дори да извади страната от договора за добросъседство с България, подписан през 2017 година. Според лидера на партията Християн Мицкоски, ако ситуацията с нашите искания не претърпи промяна (в интерес на РСМ, разбира се), партията му, като спечелила изборите и формирала правителство (както той е убеден, че се случи), може да прекрати договора и ще откаже да изпълнява всички уговорки.

Мицкоски отказа и провеждането на предсрочни избори, което бе предложено от страна на управляващите от СДСМ, които обаче ги обвързаха с приемането на конституционните промени, касаещи приемането на РСМ в ЕС. Правителството на Димитър Ковачевски не успя да постигне набелязаната си цел до края на миналата година, което наля още повече вода в мелницата на опозиционната антибългарска ВМРО-ДПМНЕ.

Дори и да няма мнозинство в следващия парламент, вижданията на партията на Мицкоски, особено по линия на България, напълно съвпадат с друга опозиционна към момента партия – Левица. Имаше моменти, в които лидерите на проруската и просръбска партия на Димитър Апасиев обвиняваха ВМРО-ДПМНЕ, че едва ли не работи за българските интереси, но трябва да сме сигурни, че стигне ли се до правителство, доминирано от Мицкоски и партията му, към него бързо ще се присъедини и спомената Левица, чиято основна реторика напълно съвпада с тази на ВМРО.

Макар Съветът на ЕС нееднократно вече да призова РСМ да ускори приемането на промените и да побърза с реформите, свързани с преговорния процес, усилията за подобряване на основните права, включително на малцинствата, на свободата на медиите и на изразяване, които точки пряко ни касаят, нищо подобно не се случва, напротив, развитието на страната буксува все по-очевидно.

Съветът отбелязва, че е необходимо и „добросъвестно прилагане на двустранните спогодби, включително Преспанското споразумение с Гърция и договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Българи”, с което на практика става пределно ясно, че към момента РСМ има проблеми със спазването на подписаните договорености и е сама е затворила вратата си към ЕС.

На този етап юздите са във ВМРО – ДПМНЕ, а постоянната тирада за "български диктат", която се лее както от тях, така и от други опозиционни партии, включително и от медиите, засилва и евроскептицизма сред самите македонци – на тях непрекъснато им се внушава, че членство в ЕС би означавало да клекнат на българските условия и да загубят идентичността си. Нищо ново като процес не наблюдаваме, просто продължение на дългогодишен такъв, в който основна цел е обезбългаряване на тези земи, както и прокуждане на всички, които имат българско самосъзнание.

Това признава и бившият премиер на страната, бивш председател на ВМРО – ДПМНЕ и настоящ на ВМРО – Народна партия Любчо Георгиевски, който обяснява, че още от 90-те години в РСМ положителното отношение е било предимно и само към Сърбия, такава е била и водената политика. Георгиевски е напълно прав, като други също отбелязват, че в днешни дни Сърбия е приемана като най-големия приятел на РСМ, предимно се гледат сръбски телевизии, слуша се основно сръбска музика, а президентът на Сърбия Александър Вучич е почти боготворен в РСМ.

Всъщност немалка част от днешните сръбски политици са последователи на „Великосръбската доктрина”, а тяхната дипломация (заедно с руската) създават и утвърждават македонизма като антибългарска политическа концепция. Целта е ясна - българите в Македония да „станат” сърби, а след избирането през 1937 г. на Йосип Броз Тито за лидер на ЮКП, „Македонската резолюция“ на Коминтерна става неразделна част от националната програма на партията и от август 1944 г. във Вардарска Македония започва реализацията на титовистката доктрина на македонизма, базирана на създадената в края на XIX в. „Великосръбска доктрина“.

В последните години все по-активен е и процесът на албанизация, който по някакъв причудлив начин успява да съществува редом с този на неспиралата от много години сърбизация. Този процес – на албанизация, може да се каже и на ислямизация, крие редица рискове – както пред РСМ, така и пред съседите на страната, но е пренебрегван и неглижиран – както от всички управляващи, така и от обществеността.

А в РСМ в последните години има постоянно нарастване на броя на албанското население, като основната причина е голямата раждаемост сред албанското население. На последното проведено преброяване през 2021г., 54,21% са се определили като македонци, 29,52% като албанци, 3,98% като турци. Тоест 1/3 от населението на страната е албанско, мюсюлмани са 823 855 души – тоест 39.9%. При предишното преброяване, проведено 2002 г., албанците са били 25%. С тези темпове след не повече от 30 години е напълно реално те да са преобладаващи в РСМ, а след още по-кратък период, християните ще са малцинство в страната.

В северозападните части на Северна Македония албанците са дори 90%, някъде и 100% от всички жители на селищата. Албанският в Македония официално е със статут на втори официален език, оформя се и съюз на албанските партии, които вероятно ще се явят заедно на предстоящите парламентарни избори, което ясно говори за дългосрочните им планове и амбиции.

И на целия този фон, със съвсем реалните заплахи, касаещи дори промяна на етническия състав на населението в РСМ в следващите години, преобладаващата част от партиите все още говорят само за така страшната българизация, като по този начин спъват освен европейското развитие на страната си, и въобще напредъка на РСМ, включително са заплаха и за запазване на настоящия демографски облик.

Поради тази им натрапчива реторика, която се лее и от всички медии в страната, хората са все по-големи евроскептици, вкопчвайки се в мисълта, че някой, тоест българите, искат да им отнемат идентичността. И така расте поколение след поколение, обилно наторявано в омраза към родината на предците на днешните македонци, расте поколение след поколение, за което най-важното е да няма нищо общо с България. Вече е невъзможно да се наречеш македонец, ако не мразиш българите – това е задължителна част от самоопределянето.

И макар че българска партия няма, няма и български политици, а албанците имат представители както във властта, така и на министерски постове, имат и свои партии, македонците не виждат това като опасност, те не разсъждават рационално, а емоционално. Паралелно с тричането на всичко българско, корупцията е достигнала невиждани размери, върховенството на закона не се спазва, политическото и икономическото състояние на държавата е крайно влошено. И македонците усещат всички реални проблеми, като съвсем логичен резултат е, че намалява подкрепата за членството в ЕС.

А през това време македонските политици и учени продължават да плащат с несъществуващите амбиции на България, за чиито управляващи пък от своя страна последна грижа са хората с българско самосъзнание в РСМ

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg