Колко българи празнуваха на Великден заради спасението на душите и колцина – заради агнешкото и купона? Въпреки усилията на социолозите, това си остава загадка.
Ден преди Възкресението Христово прочетох във вестника, че едва 36 на сто от българите вярвали в Бога според изследване на ISSP*. Но пък миналата година “Галъп БГ” съобщи, че в Бога вярват 58 на сто.
Преди 2 години “Тренд” посочи 62 на сто. Човек може да си помисли, че Лукавият е хакнал компютрите на социолозите и от година на година натиска надолу процентите на правоверните.
Аз лично не съм суеверен, но моят съвет е да поръсят компютрите със светена вода. Идат европейски избори, така че сега е важно да стоят настрана от греха.
Но грехът според мен не е на социолозите.
Просто българинът е такъв – много зависи в коя фаза на деня си го анкетирал. Сутрин той може да е християнин, на обяд – атеист, а вечерта след втората ракия – сталинист. Повечето българи са кръщавани, но не са чели Новия завет и знаят за учението на Христа каквото са чули по радиото. В църква почти не стъпват. За какво да стъпват, като нищо не разбират от пенията и проповедите? А и как да вярват в Страшния съд, като не вярват в съдебната система?
По празниците западните католици правят шествия с икони и статуи на Св. Дева Мария, а у нас се чудят какви езически ритуали да възпроизведат.
Централната новина за този Великден бе, че в родопското село Елешница направили много пъстър кукерски фестивал, за да прогонят злите сили и от селото, и от цялата община.
Кукерски фестивал по Великден?
Не ми се струва канонично,
но сигурно има логика. Дошли хиляди туристи от страната и чужбина, за да видят как в Елешница пазят и тачат българските традиции, казаха по радиото.
Пред тях се представили над 400 кукери с уникални костюми, някои даже били маскирани като Фред и Барни от “Семейство Флинтстоун”. Това ми се струва малко ретро, а и едва ли Барни би уплашил злите духове. В ЮеС сега е на мода култът към голямото дупе и неговият месия е знаменитата Ким Кардашиян с извънземното ремарке.
Ето, такива кукери искаме да видим по селата.
Според мен социолозите просто не знаят какво да питат. Ето един изключително актуален въпрос – в кого вярвате повече, в църквата или в баба Ванга? Ето и още един – в Бога или в социологията? Отговорите биха ни казали много повече. Нищо чудно вече да има такива данни, но да са засекретени.
Според изследването на много сериозната американска агенция “Пю център”, у нас едва 18 на сто от хората са “сериозно вярващи”. Това ни прави
най-големите атеисти на Балканите,
защото в съседна Румъния процентът е цели 55, в Гърция е 49, а в Сърбия е 32. **
Това би могло да се отдаде на русофилството и хибридната война срещу европейските ценности, защото в Русия процентът е едва 17 на сто. Но пък защо тогава в Германия процентът е 12 на сто?
От Макрон и Меркел ли сме повлияни, или от Путин? Или от едните сутрин, а от другите – вечер?
Великият германски социолог Макс Вебер обяснява големия икономически успех на Северозападна Европа с протестантската религия, която учи хората да се трудят неуморно и да си имат доверие. Но пак според “Пю център”, тъкмо
най-напредналите държави най-малко вярват
в Бога. Както казах, във Франция и Германия сериозно вярващите са едва 12 на сто, Толкова са и в Швейцария, във Великобритания са 11 на сто, в Швеция 10, а в Дания – едва 8. Най-големи атеисти са естонците, там правоверните са едва 7 на сто. При това повечето от тях са етнически руснаци, а те са православни и нямат нищо общо с протестантската етика.
В изследването на “Пю център” се забелязват 2 корелации между вяра и геополитика. От една страна, високо религиозни са съседките на бившия СССР като Полша и Румъния, съответно 40 и 55 на сто…
Нищо чудно причината да е в патриотизма. Искаш ли да се спасиш от съветския интернационализъм – иди на литургия.
Другата корелация е между вярата и националния дълг. Задлъжнелите нации от Средиземноморието са от 2 до 5 пъти по-религиозни от своите богати северни съседки. Изводът е, че упованието в Бога пречи на добрите сметки. Колкото повече вярваш, толкова повече заеми теглиш.
Но да се върнем в застаряващата България, в която над 60 на сто от децата се раждат извън брак. Тук текат много интересни духовни процеси.
Имам един приятел от детинство, който на времето преподаваше научен комунизъм, после политология, а сега е пенсионер и вече се замисля по теми за смисъла на живота и какво ни очаква след смъртта. И нищо чудно, че мисълта за отвъдното го терзае теоретически.
Веднъж беше леко пийнал и ми каза: “Сега си мисля, че вместо да се записвам в Софийския университет на младини, май трябваше да следвам в Семинарията. Дали не сбърках фатално?”
Аз му отговорих, че
никога не е късно човек да отиде да работи на лозето “Лозето? Какво лозе” – учуди се той и обясних, че става дума за Христовата притча, в която един стопанин пратил едни хора да работят на лозето от сутринта, други чак надвечер, а накрая платил на всички по 1 денарий, като на това отгоре започнал с последните, които се трудили само по един час. (Матей 19:30). И когато първите възроптали, стопанинът казал на единия от тях:
“Приятелю, аз не те ощетявам. Нали се споразумя с мене за един денарий? Вземи каквото ти се полага и си върви. Искам да дам на последния колкото и на тебе. Нямам ли право да постъпвам със собствените си притежания както пожелая? Или окото ти е зло, защото аз съм добър?’ Така последните ще станат първи, а първите — последни.” (Матей 20:8–16)
Тази притча може
да помогне на религиозните сини да превъзмогнат обидата,
че най-червените атеисти първи бяха възнаградени
от прехода. Те последни повярваха в Бога, но първи усетиха Божията благодат по апартаментите, мерцедесите и блондинките. Последните в църквата се оказаха първи в приватизацията и ако на небето има Бог, значи той така е поискал. Кои сме ние, та да го съдим?
Знам, че това не е каноничното тълкувание на притчата, но пък нали душите имат нужда от утеха, защото гневът може да попречи на спасението.
Бившите атеисти пък имат нужда от надежда
и упование, за да даряват за нови храмове и селски параклиси покрай построените с европейски пари резиденции.
Светото писание е многозначно и нищо не пречи старите демокрации го тълкуват по стария начин, а новите – поновому. Неслучайно у нас най-консервативна е лявата партия, а християнконсерваторите са реформатори и напоследък даже джендъристи.
Така че Христос воскресе, воистина и амин!
Валери Найденов
* https://www.24chasa.bg/mnenia/article/7422999
**https:// www.pewresearch.org/fact-tank/2018/12/05/how-do-european-countries-differ-in-religious-commitment/
