Витошка говори на английски, а аз псувам на български със счукан пръст

Софийо, Софийо, бедна ми Софийо! 

Рядко излизам по центъра на столицата а неотдавна се озовах на "Протска" и писах за братята мигранти окупирали цяла една зона. 

Днес се случи да имам работа по "Витошка" и тъй като културната част на семейството влезнаха на детски концерт, аз като селски чиляк се захванах да тъпча плочките по "Витоша", ама булеварда де, не планината.

То едни плочки, ум да ти зайде, ама нейсе. Това е била полюцията на архитекта. 

Малко преди да сляза от метрото на спирката, гласът на говорителката вътре ме накара да изляза от селската си кожа. 

След като обяви на български от "Сердика" се чу едно възторжено: "Некст стейшън нейшънъл палас ъф калчър". 

Викам си:"Брех Еньо, ти си станал европеец бе"! 

Хал абер си нямам от майчиният ми език-английския, ама се възгордях. Кои сме ние бе и кой смее да се мери с нас а? 

Слязох и реших да се поразходя по булеварда. 

Ранко, пък и студенко си бе и също като братчетата на Гаврош започнах да се заблейвам по витрините. 

А бе и те не са много в сравнение с баровете, ама пак ги има. 

Вдигам глава и нали ви споменах, че английският ми е майчин език и започнах да сричам:

"Аlkoohool & toobako"!

Майната му! Де да го знам?

За алкохола го разбирам, ама другото се сетих интуитивно.

Карам по-нататък и чета, чета и нищо не вдявам.

Наместих очелките да потърся някоя и друга нашенска дума, ама йок бе, никаква!

Вървя нататък и чета : "Travel agenci..." Другото не можах да го довърша.

Гледам един магазин пък на него пише "Bulgarien natcional souvenirs",а вътре гледам пирографирани тарелки, битови кърпички и инстинктивно потърсих мускалчетата на дяда ми Ганя, та чак погледнах и зад вратата да не си е оставил дисагите.

Излязох от там и реших да се дрънна в един бар да му люсна една нашенска рИкия ама настъпих една разлепена плочка и така я ритнах с големия пръст, че и Стоичков и Бербатов ще ми завидят.

Теглих на нашенски една сочна дълга и се отказах да влизам в баровете.

Сал дето не ми дойде на акъла да напопържам на английски. Изфиряса ми от акъла как беше и така не се включих в ябанджийския интериор на най-централният ни булевард.

Сега съм у нас и налагам пръста със счукан кромид и сол, че е посинял.

И продължавам да попържам на нашенски, че още не мога да се сетя как беше на английски.

Енчо Иванов