ЯДРЕНИТЕ ДВОЙНИ СТАНДАРТИ: ИЗРАЕЛ ИМА БОМБАТА, ИРАН ПОЛУЧАВА САНКЦИИ

ЯДРЕНИТЕ ДВОЙНИ СТАНДАРТИ:

ИЗРАЕЛ ИМА БОМБАТА, ИРАН ПОЛУЧАВА САНКЦИИ

В света на ядрените оръжия уж има правила.

Има международни договори… има инспекции… санкции. Има резолюции на ООН, дори и Международна агенция за атомна енергия.

И най-вече съществува и постоянно повтаряното обещание, че …. никоя държава няма право да стои над правилата.

Само че …. историята на Израел ни води до един неудобен въпрос:

Наистина ли правилата важат за всички?

И така …. Всичко започва през 50-те години, когато Израел създава своята Комисия по атомна енергия, а през 1957 г. с френска помощ започва изграждането на комплекса в Димона - съоръжението, което и до днес е в центъра на една от най-големите тайни на съвременния свят.

Официално Израел никога не е признал, че притежава ядрени оръжия, но неофициално почти никой сериозен анализатор не се съмнява, че такива съществуват.

И днес Израел продължава политиката на т.нар. „ядрена неяснота“, като нито потвърждава, нито отрича наличието на ядрен арсенал…. Но въпреки това международните оценки говорят за около 90 ядрени бойни глави и потенциална ядрена триада по въздух, суша и море.

Още през 60-те години американските администрации започват да подозират какво всъщност се случва в Димона и лично президентът Джон Кенеди настоява за проверки и прозрачност, но….

По-късно обаче се оформя едно негласно разбирателство… Израел запазва политиката на неяснота, а Вашингтон постепенно приема това положение.

След това идва 1986 година …. Мордехай Вануну, техник в Димона, предоставя снимки и информация на британския Sunday Times. За първи път светът вижда “отвътре” програмата, за която десетилетия се е говорило само шепнешком.

Е …. малко след това Вануну е отвлечен от Мосад, върнат тайно в Израел и осъден на 18 години затвор. Звучи нормално нали? ….

Но историята не свършва с Димона.

През 1981 г. израелски самолети прелитат стотици километри и унищожават иракския реактор Осирак.

През 2007 г. друга израелска операция заличава сирийския обект Ал-Кибар.

И така … през следващите години светът става свидетел на кибератаки, саботажи, тайни операции и убийства, свързани с ядрената надпревара в Близкия изток и сенчестата война около иранската ядрена програма.

И всичко това е оправдавано с един единствен аргумент:

Израел няма да позволи на своите противници да достигнат ядрено оръжие…. И се ражда това, което е известно като Доктрината „Бегин“ (принципът, че Израел няма да позволи на нито един регионален противник да достигне до ядрено оръжие).

Интересното в случая е, че Израел остава извън Договора за неразпространение на ядрените оръжия, а Иран - страна по договора е подложен десетилетия наред на инспекции, санкции, дипломатически натиск и международен контрол.

Естествено … поддръжниците на тази политика твърдят, че Иран представлява потенциална заплаха за региона, но критиците виждат нещо друго - двойните стандарти.

И те …. питат защо едни държави са наблюдавани под микроскоп, а за други темата остава дипломатическо табу.

И някак си … на този фон допълнително напрежение поражда и идеята за т.нар. „Велик Израел“ или … концепция, съществуваща в определени религиозни и националистически среди, според която историческата мисия на Израел надхвърля сегашните му граници.

Но макар да не е официална държавна доктрина, самото съществуване на подобни идеи подхранва опасенията в арабския свят и засилва недоверието към регионалния баланс на силите…

И това е съвсем нормално, когато имаш такъв съсед.

Затова и Димона е много повече от ядрен комплекс - забулена в тайни и символ на един въпрос, който светът вече избягва повече от половин век:

Ако международният ред се основава на правила, защо едни държави са задължени да ги спазват, а за други важат изключения?

И въпреки всичко … това е въпросът, на който и днес няма ясен отговор. Защо ли ???

——————-

Росица Калинова