ЯДРЕНИЯТ БУТОН ОСТАВА ЛИ В ЧОВЕШКИ РЪЦЕ И КОЙ ЩЕ КОНТРОЛИРА РЕШЕНИЕТО?

https://svobodnoslovo.eu/komentar/yadreniyat-buton-ostava-li-v-choveshki-race-i-koy-shte-kontrolira-reshenieto/206011 SvobodnoSlovo.eu
ЯДРЕНИЯТ БУТОН ОСТАВА ЛИ В ЧОВЕШКИ РЪЦЕ И КОЙ ЩЕ КОНТРОЛИРА РЕШЕНИЕТО?

ЯДРЕНИЯТ БУТОН ОСТАВА ЛИ В ЧОВЕШКИ РЪЦЕ И КОЙ ЩЕ КОНТРОЛИРА РЕШЕНИЕТО?

На 19 ноември 2026 г. в китайския град Шънджън ще се проведе среща, която може да се окаже много по-важна, отколкото изглежда на пръв поглед. На една маса ще седнат лидерите на трите най-големи ядрени сили - Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин.

Официално сред темите е ядреното разоръжаване, но според публикация на South China Morning Post САЩ, Русия и Китай обсъждат и възможността да поемат ангажимент за ограничаване на ролята на изкуствения интелект в управлението на ядрените си арсенали.

Или … това е съвсем различен разговор от обичайните преговори за броя на ракетите и бойните глави, … защото този път става дума не само за оръжията, а за това кой и как ще взема решението за тяхното използване.

От десетилетия ядреното възпиране се крепи на една основна логика: ако противникът нанесе първи удара,то държавата ( поела удара) трябва да запази достатъчно сили, за да отвърне с неприемливи за него разрушения.
Или това се нарича още и … способност за ответен удар. Та именно тя възпира противника да започне ядрена война.

Затова и стратегическите подводници, мобилните ракетни установки и скритите командни центрове имат толкова голямо значение. Те трябва да оцелеят на всяка цена при първоначалната атака, за да могат да отвърнат на нападателя.

Русия разполага с около 13 стратегически атомни подводници, способни да носят балистични ракети. Подводниците от съответните класове могат да носят до 16 ракети всяка, но това пък не означава, че всички са едновременно в бойно дежурство.

Една такава стратегическа подводница, която остане неоткрита, може да запази значителна част от способността на държавата за ответен удар.

И … точно тук се появява новият фактор - изкуственият интелект.

ИИ може да обработва огромни количества информация от сателити, радари, от подводни сензори и разузнавателни системи. Може да съпоставя данни, да открива закономерностите, да проследява движение и да предлага вероятни местоположения на военните обекти.

Но има и един проблем… машината може да анализира само информацията, с която разполага - тя не може да знае със сигурност какво се случва там, където наблюдението е невъзможно. ИИ не може да прочете намеренията на противника само от движението на неговите сили.

Ако една ядрена сила започне да вярва, че благодарение на новите си технологии може да открие и унищожи по-голямата част от ответния арсенал на противника, … това може да промени стратегическите ѝ изчисления.

Другата страна обаче няма да чака да разбере дали тази технология действително работи, а ще трябва да се подготви за най-лошия сценарий.

Така една технология, създадена да осигури предимство, може да предизвика точно обратното … повече недоверие, повече готовност за удар и по-малко време за преценка.

Та показателен пример в случая е Великобритания. На 10 ноември британското правителство обяви инвестиция от 90 милиона паунда в нови дронове, сензори и системи с изкуствен интелект за Северния Атлантик. Програмата Atlantic Net е част от инициативата Atlantic Bastion и има за цел да открива руските подводници и да защитава подводната инфраструктура.

Или това не е само вид модернизация на флота, а опит за технологично предимство в една от най-важните зони на стратегическото противопоставяне между Русия и НАТО.

А пък … американската система GMD разполага с 44 наземни прехващача за защита срещу междуконтинентални балистични ракети, като това е само ограничена отбранителна способност, а не гарантиран щит срещу една масирана ядрена атака.

Това е и основното предупреждение в едно от изследванията на Стокхолмския международен институт за изследване на мира - SIPRI, публикувано през юни 2025 г.. Изследователите посочват, че ИИ може да увеличи риска от ядрена ескалация дори когато не е свързан пряко с управлението на ядрените оръжия.

Как става това ли?

Първо, ИИ може да съкрати времето за вземане на решения, като при ракетна тревога това е изключително опасно. Когато системите подават информация за предполагаема атака, политическото и военното ръководство може да разполага с много малко време за реакция.

И още … съществува явлението, наречено „пристрастие към автоматизацията“. Или … това означава, че хората започват да се доверяват прекомерно на компютърните системи и да приемат техните заключения, без да ги проверяват достатъчно.

А някои модели на ИИ работят като „черна кутия“ … получават данни и дават бърз резултат, но пък невинаги могат да обяснят убедително защо са стигнали до него.
А има и проблем с т.нар. халюцинации - системата може да генерира убедително “звучаща”, но пък невярна информация.

И … ако при обикновеното търсене в интернет това може да бъде една неприятна грешка, то при ядреното командване подобна грешка може да има … катастрофални последствия.

А историята ни е показвала вече какво може да се случи, когато машината подаде грешен сигнал…
На 26 септември 1983 г. съветската система за ранно предупреждение „Око“ отчита, че САЩ са изстреляли ядрени ракети срещу СССР.

Дежурният тогава офицер Станислав Петров трябва да докладва тревогата по установения ред, но нещо в самите сигнали го кара да се усъмни. Системата е показвала само няколко ракети, а според него … евентуален американски първи удар би изглеждал по съвсем различен начин.

Та … Петров преценява, че става дума за фалшива тревога, като по-късно се установява, че спътниците са объркали отражението на слънчевата светлина от облаците с признаци за ракетни изстрелвания.

И още един подобен случай … През януари 1995 г. руските радари засичат … норвежка научна ракета. Сигналът предизвиква тревога в руската система за ранно предупреждение и веднага достига до президента Елцин, който получава на мига … ядреното куфарче. След направеният анализ обаче става ясно, че ракетата не е представлявала никаква заплаха за Русия.

Та … каква е поуката от тези двата случая, че технологичният сигнал не е достатъчен, за да се вземе правилното решение. Необходима си е човешка преценка.

А сега към тази система се добавя още един фактор - ИИ, способен да обработва информация с огромна скорост, но пък и да допуска грешки, които могат да изглеждат напълно убедителни.

И ЗАЩО ТОЧНО СЕГА САЩ, РУСИЯ И КИТАЙ ТРЯБВА ДА ГОВОРЯТ ЗА ТОВА?

Защото ядрената надпревара вече не се измерва само с броя на бойните глави и ракетите… тя се води и в космоса, в киберпространството, под водата, в системите за наблюдение и разбира се … в обработката на разузнавателни данни.

САЩ, Русия и Китай модернизират с бързо темпо ядрените си сили, като едновременно с това инвестират в ИИ и автономни военни технологии. А договорът New START между САЩ и Русия изтече през февруари тази година, като премахна последната действаща рамка, която поставяше количествените ограничения върху стратегическите ядрени оръжия на двете държави.

Да не забравяме и Китай - той също е фактор, който вече не може да бъде пренебрегван в бъдещите преговори за ядрената сигурност.

Затова срещата в Шънджън има значение. И не защото тримата лидери непременно ще постигнат “супер” споразумение, а защото за първи път може да се отвори сериозен разговор за ролята на ИИ в ядреното командване между трите основни ядрени сили на планетата.

Изглежда, че е дошло времето и трябва да се уточнява какво точно се забранява, … как се проверява спазването на ангажимента и как се гарантира, че никоя от страните няма да използва технологичното предимство на другата като оправдание за превантивен удар.

Та, ….  в случая никой не говори дали трябва да спрем развитието на изкуствения интелект ( това вече е практически невъзможно), 
въпросът е … ще позволим ли на машините да определят какво означава една заплаха и какъв отговор трябва да последва.

Или, казано по-просто  … ядреното възпиране се крепи не само на оръжията, а и на способността на хората да разбират намерението на противника, да запазват хладнокръвие и да не превръщат всяка една тревога в повод за ответен удар.

Защото една грешка в алгоритъма може да бъде поправена, но пък  грешка при използването на ядрено оръжие … едва ли ще има втори шанс.
—————
Росица Калинова

0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.