ЗА НАУКАТА, КОРОНАВИРУСА, КОСМОНАВТИТЕ И МАЛКО ЛИЧНА МЕЛОДРАМА (ПРОСТО ТАКЪВ Е МОМЕНТА)
Около Коледа и Нова Година идва време за равносметки – икономика, бизнес, футбол, но пък и някоя лична равносметка не е лошо човек да си направи. Точно преди година направих подобен коментар, макар тогава ситуацията да беше по-различна, но по същество същата. Затова и 3-4 изречения са същите.
Та, за науката. Това е може би най-спицифичната част от човешката дейност, изискваща отдаване за цял живот. За разлика от другите сфери, в които колкото повече време практикуваш дадена професия, толкова по-добър и по-прецизен ставаш, то с науката е точно обратното.
Пътят от нафукания студент в университета, взел всички изпити в поредната си сесия с отличен (за себе си говоря) и смятащ, че вече знае всичко до професора с вече 30 годишен стаж в тази сфера е много драматичен. Колкото по-добър е един учен, колкото по-навътре в материята навлиза и колкото повече познания трупа – толкова по-съмняващ се в дадено явление или фактология става. Просто, защото ученият разбира за сложността на всяка проблема и огромният брой фактори, от които зависи решението на настоящия проблем. Защото просто решение няма. Именно затова истинските учени никога не са крайни, не са фанатизирани и не са склонни да дамгосват който и да е, несъгласен с техните теории. Но пък защитават своите с факти и аргументи на нивото, на което са те самите.
Лошото е, че хората, които нямат тези познания и разбиране няма как нито да бъдат убедени в нещо, нито пък разубедени. Те могат само да ви повярват, или пък да не ви повярват.
Чувам, че много хора казват по телевизиите, че вярват в науката и ще постъпят по правилния начин. В коя наука, уважаеми? Смятате ли, че взимайки каквито и да е научни данни в ръце ще имате правилната преценка да установите доколко те са достоверни, какъв е рейтинга на научното издание, което ги публикува и колко обективно е това на фона на други изследвания в същата област. Защото интерпретирането на науката се прави от хора, работещи в същата област и превеждащи на разбираем език тази информация за неспециалистите в областта.
За последните 2 години станахме свидели как много хора размахваха избрани от тях научни изследвания в дадена насока, които много точно „пасват“ на избраната от тях теория, обикновено драматично съвпадаща с държавната политика. Това са здравите сили в науката и всяка държава много разчита на тях, защото не задават неудобни въпроси и не се съмняват в ефикастността на каквито и да е мерки, свързани с дадено криза. А другите, съмняващите се – на тях просто може да не се дава трибуна в медиите, за да не засенчат правилния курс.
Нещо повече – здравите сили в науката призовават да не се дава трибуна на опонентите им, за да не се „обърква“ населението. Прилича ли ви това на нещо отпреди 1989 г – на мен да. Защото ако не можеш да обориш опонента си с доводи и аргументи най-добре е да се погрижиш и да му затвориш устата. А тези, другите, несъгласните с тази политика не са един или двама. Огромен е броя на стойностните специалисти в областта, които явно или не толкова явно (познайте защо) се борят с даденостите по цивилизован начин, изтъквайки своите аргументи. Нищо, че на фона на медийната кампания изглеждат малцинство.
Само че основното правило в науката е просто – това, че твърдящите нещо не са мнозинство не значи, че те не са прави. Просто не е минало достатъчно време, за да го разберат и останалите.
От 1992 г. се занимавам с производство и тестове на ваксини. Дипломната ми работа в СУ „Климент Охридски“ е за вируси, дисертацията ми е за ваксини. От 2005 г. насам ходя на световните конгреси по ваксини. Знаете ли – там не съм виждал никога нито един друг българин. Откъде тази смелост и самочувствие да се говори за тези неща – нямам идея. За да разберете кой е компетентен – влезте в някой от следните сайтове като Research gate, Scopus или Google scholar, напишете му името на латиница (намерете как се пише) и вижте дали някога е работил с ваксини, има статии по темата или се е занимавал със създаването на такива.
Това е начина. Другото е тарикатлък и запалянковщина. Затова и обвързването на ваксинациите с ограничаването на правата на гражданите противоречи на всички мои разбирания, свързани с науката.
Вижте всички демократични държави, в които имаше пълен локдаун, строги мерки, дисциплинирани общества и вече над 90% ваксинирани населения – никъде не спря разпространението на вируса. Даже напротив – тези, които много стриктно се пазиха сега понасят най-големи щети. Нещо повече – болниците се пълнят, нищо, че ваксинираните не влизали в болница и не умирали. Просто така няма да стане.
Вижте и държави без никакви мерки – проверете как е в Танзания /Занзибар/ или Египет, примерно – всеки ден кацат хиляди хора от „заразените“ страни, но там болест, мерки, тестове и рестрикции няма. Питайте защо. Дори мерките да имат малък временен ефект, в дълготраен план нищо не се променя.
Дали ваксините и ваксинациите ще променят това и ще заживеем нормално – защо се залъгвате. Питайте хората в Нидерландия, Дания, Англия...
Ограниченията се спускат отново, просто защото идва следващия серотип на вируса. Сами чувате – преболедувалите също трябва да се ваксинират, ваксинираните също ще спазват всички мерки, трябва вече да имат и бустерни дози и да се готвят за следващите дози. Това на справяне с кризата ли ви прилича. Така може да продължава до края на света.
Няколко думи за личната ми драма, не че я усещам така. От дете, от 2 клас знаех, че ще бъда биолог. Винаги съм го знаел и никога не съм искал нещо друго, всички роднини и приятели от детинство могат да го пътвърдят. Учих много – и в гимназията, а и после в университета.
Отдадох се на професията си и цял живот продължих да уча нови неща, да правя нови неща. Платих жестока и често непосилна цена – в празници, уикенди, почивни дни често бях в лабораториите, вместо с любимите си хора, със синовете си. Безкрайно се надявам, че един ден те ще ми простят за това и само от тях бих искал прошка.
Повечето ми годишни отпуски оставаха неизползваеми. Наистина работих много. Вече имам презентации и научни доклади на десетки научни форуми по цял свят на няколко континента, чета лекции по чужди университети и научни центрове, имам колеги и приятели в научната общност от десетки страни.
Получих най-големите награди за наука у нас. Живота ми премина в много работа. Мисля си, че така е трябвало и би било нелепо да съжалявам за това. Но – помислете си – след всичко това някой да иска да си замълча, да не споделям своите идеи, анализи и виждания за единственото нещо, от което наистина разбирам просто защото не съвпада с линията на поведение на държавата – това е твърде много. Право и задължение на всеки учен е да споделя това, което смята за правилно. Ако някой друг не е съгласен – да убеди хората в правотата си, ако може, разбира се.
Благодаря на всички, които ме подкрепяха през тези две години. Благодаря и на тези, които ме предадоха – дадоха ми да разбера, че винаги има и нещо друго освен това, да бъдеш прав за нещата от живота. Светата Инквизиция също се е грижила за несъгласните с политиките, нали ... пък и е било законно.
И накрая да завърша с приликата между тези, които коментират по телевизиите всичко, свързано с Ковид 19 и космонавтите. За да излети един екипаж в Космоса за него се грижат стотици души в наземните екипи – инженери, специалисти по летателни техники, физици, АйТи специалисти, специалисти по материали и съоръжения, монтажници, шофьори и какви ли не хора. Всички те смятат, че разбират от Космоса, защото се докосват до него или са чели много за него. Истината е, че истинските космонавти са малцина и само те знаят как изглежда Земята през илюминатора на космическия кораб. Другите го гледат на мониторите долу на Земята.
П.П. Да благодаря на Катето за чудесната снимка от конференцията.
Андрей Чорбанов
