Двайсет и пет години се мъчат да ни внушат, че сме живели в кошмарно минало. Че едва ли не сме ходели облечени в дочени дрехи и под строй на работа. Лагери, доносници, подстригани и обръснати хлапетии.
Да, и аз имах брадичка и бях обръснат – и какво, да се правя на дисидент? Първите 15 години е имало и репресии. Не само към опозицията – маса ярки комунисти са били избити и пребивани / Леваневски, Трайчо Костов, Славчо Трънски…/
КГБ не прощава. Имало е лагери, ама не забравяйте, че първият подпис за тяхното създаване е на… Никола Петков. Негов е първият подпис под споразумението с Тройката победители за Народен съд. И това не е приумица на тримата комунисти в правителството на Отечествения фронт, а неотменно изискване на Англия, САЩ и Русия. Защото България е победена държава, играла четири години във фашисткия отбор…
Избита била интелигенцията – да, прогерманската. И царят е щял да бъде убит, нали затова получи инфаркт – англичаните му казваха в прав текст, че няма да остане жив. Този фалшив обединител – Борис Трети, е имал най-много срещи с Фюрера от всички държавни глави в Европа. И не е никакъв обединител – Хитлер и Сталин му дадоха Южна Добруджа. И толкова – в Македония, Сърбия, Северна Гърция, заместваме немците. Това не е ли участие във войната?
А цялата ни промишленост, която е работила за Германия? А нашите пристанища, дадени на немците? А обявяването на война на Англия и САЩ?
Няма символични войни! И тези две държави щяха яката да ни накажат, ако не ги бе спрял Сталин! Защо мълчите за това? Знаете ли какво е предлагала Англия на подписването на примирието в Париж? До Асеновград – на гърците! Кюстендил и Благоевградска област – на сърбите. Пловдив - неутрален град.
И какво щеше да остане от България?
Спасява ни Съветският съюз.
Но и това се мълчи!
Много е лесно да вземаш негативите и да внушаваш само тях. Казвал съм го и друг път – все едно да развъртиш камерите в циганското гето Столипиново и да кажеш – това е Пловдив! Не, разбира се! Да, разбира се, Столипиново си е част от Пловдив. Да не се крием само на сянка. Да погледнем и слънцето! Защото особено след 1962 година – има толкова завидни неща. И не са за срам!
Стефан Северин
http://pogled.info
