Замислих се за целите и възможностите пред нашите поколения. Ние сме наистина особен случай. Израснахме по улиците, но не при отключени врати, както при соца. Не сме виждали война или желязна завеса, но също така не сме виждали и големи икономически и спортни достижения на страната си.
Получихме първите си "умни телефони" през пубертета. Хванахме прехода между социалистическата образователна система и нейното капитализиране. Видяхме пред очите ни да изкристализира материализма, но се чудя дали Маркс би могъл да предвиди съвременните "Onlyfans" модели?
Днес ние знаем повече чужди езици отвсякога, но и сме по-близо до заличаването на собствения си. Българите се намираме навсякъде по света и наши кътчета има много извън родината, но губим демографски собствената си страна. Следващите поколения вероятно ще са изгледали хиляди холивудски продукции в Нетфликс, но дали ще са гледали Време разделно, Козият рог, Вчера, Всичко е любов или Сбогом, приятели?
Вероятно ще са прочели Хари Потър и Властелинът на пръстените, но дали същото ще важи за Записките по българските въстания, Чудомир , Митко Палаузов или творчеството на Вера Мутафчиева? Съмнявам се. Но има дори по-основателни въпроси.
Дали нашите поколения ще успеят да заровят томахавката на вътрешното разделение? На чуждопоклонничеството? На лесните пари срещу продажба на съвест? Можем ли да запазим мира? Първо вътре в себе си и после в обществото. Да научим уроците на историята и да спрем глупашкото делене.
Може би ще кажете, че това е пожелателно мислене. И вероятно ще е вярно. Но в едно съм сигурен. Докато смятаме, че всичко е загубено - нямаме никакъв шанс. Никога не съм отивал на изпит като обречен. Нито съм излизал с тази нагласа на футболния терен или боксовия ринг. Или за каквото и да било друго!
Не съм израснал в дигиталното гето, но използвам дигиталните възможности. Плащам сурова цена за свободното си мислене и липсата на желание от настоящите медии да толерират подобен маниер на поведение. Готов съм да платя и по-висока. Има и други луди като мен.
Както и хора, осъзнаващи, че няма спечелена война. Има само спечелен мир!Не бъдете притурки в чужди съзнателни матрици. Не е важен цветът на хапчето, а че някой друг ви го дава.
От края на втората Балканска война все играем в чужди игри. За да има шанс нашето поколение да не бъде просто непотребен исторически преходник, единствената ни възможност е да поемем отговорност и да станем ковачи на бъдещето си!
Тодор Беленски
Реалист
4 months before
Беленски, много симпатично и свястно момче си. Като твоя кака, ще те поздравя за позициите ти и ще ти пожелая много търпение и успехи. Няма да ти е лесно, моето момче, но няма и да ти е трудно, защого говориш това, което мислиш. Само поправка: Нашето поколение знаеше повече чужди езици от вашето, и то на много по-качествено равнише. Добре че има преводи на книги на старите преводачи. Успех!
Коментирай