Много хора пишат и говорят твърде уверено, включително медийно, но много бързо си проличава липсата на процеса, който предхожда писането и говоренето - четенето, а заедно с него и разбирането. Ходи се по повърхността на желаното, на лесното за разбиране, на дълбочината на собственото разбиране, което очевидно е доста плитко ниво. Това е по общо определение за всеки обществен и политически процес, който се случва в определено време.
Във връзка със събитията във Франция.
Пускам две фундаментални книги, които са част от необходимата дълбочина, за да се разбира и интерпретира случващото се в момента не само във Франция, а в Европа и т.нар. Западен свят.
"Залезът на Запада" се появява след Първата световна война. Втората, "Граматика на цивилизациите" е замислена като учебник за френските лицеи след Втората световна война. Фернан Бродел осъзнава необходимостта от радикална промяна на френското образование след катастрофата на войната. Двете книги са свързани, макар и без да е желано, те показват една посока, която предстои. Ние я живеем в момента.
Твърде непълно и твърде плитко е да се обобщава, че бунтовете и безредиците във Франция за единствено резултат от нарушаването на уж т.нар. традиционни френски ценности и начин на живот с тези на уж дивите чуждоземци.
Западна Европа страда от собствените си действия, както през последните 30 години, така и още от времето след Втората световна война. И тепърва ще плаща цената. В съвременността няма такова нещо традиционни френски ценности. Те сами направиха така, че да се говори не за общочовешки ценности, а за някакви измислени евроатлантически. Такива няма. Те сами направиха обществата си нехомогенни, Умберто Еко ги наричаше "течни". Сега страдат от разливането на безформената течност.
Схващането, че арабският, персийският и като цяло мюсюлманският свят е див и нецивилизован, е признак за тотално скъсване с реалността, но и непознаване на историята. В момента обществата на Германия, Франция, Великобритания и други държави със сходни обществени и етнически характеристики са примери за анти-цивилизация. Те са преминали точката, след която започва процеса на залез, по определението на Шпенглер. Те вече са в залеза на своето време.
Културните, обществени и исторически предпоставки са изключително забързани като собствен ход от спойката между тях - икономическото и индустриалното развитие.
Това е горивото на една цивилизация. Него вече го няма. Западна Европа се деиндустриализира и отново сама носи отговорност за това. Чрез своите действия и липса на вече истински елит, който да вижда голямата картина. От войната между САЩ и Русия+Китай големият губещ ще бъде Европа. Тя вече е. Може да се пише много във всеки един от тези аспекти, с много конкретика и примери.
Обществените процеси тепърва ще ескалират и ще водят със себе си създаването на новият културен облик както в Европа, така и в света. Аз го наричам Постамерикански световен ред, по името на книгата ми. А после го доразвих в "България в Голямата игра". Но за да достигна до моите изводи, върху мен влияние оказаха именно книги и автори като Бродел и Шпенглер, но и много други.
Както в литературата, така и в науката, авторите дълбаят безкраен лабиринт, като всеки следващ отнема пласта с името на своя предшественик, за да изпише своето. Това е теза на американският критик Харолд Блум, но може да бъде открита и при Борхес в "Кафка и предшествениците му". Но това е ирония, защото в крайна сметка дълбочината на лабиринта не отнема паметта за миналото, а го предава напред. Наш е избора дали да унищожим паметта, или да подходим с достойнство и научна скромност, отново по У. Еко.
Има една особеност. Ние като българи трябва да гледаме всички тези процеси през нашият интерес, да осъзнаваме нашите слабости, но и нашите положителни народностни черти.
Западна Европа в момента живее подобни процеси, които ние преживяваме няколко пъти в нашата история. Но има една огромна разлика. Нито Франция, нито Германия са носители на, според мен, нашият най-силен рефлекс като народ - умението да се претопяват и да се усядат народи. Затова при тях е невъзможно положителното цивилизационно смесване. Докато при нас вече е невъзможно да се случи подобно противопоставяне. Ние сме хомогенно общество, изградено от християни и мюсюлмани, които споделят общ бит, общи обичаи, обща съдба. Ние сме проливали взаимно кръв и сме научили цената й. Това е една от причините, дори да е несъзнателна, да имаме външни врагове, които искат да унищожат това. Няма да успеят.
Истинското Небесно царство не е във Франция, нито в Германия, нито в Китай, в Русия тепърва се осъзнава като състояние на духа. Небесното царство е в България. Лошо е, ако позволим да бъде дългосрочно унищожено - на ниво дух и памет.
Една бележка.
Замъкът си е мой и отразява мен самия. Правил съм го 7 години. За тези, които ме анализират. За някои неща съм адски търпелив. И най-често създавам неща, които остават.
Станислав Бачев
