Когато проф.Минеков стана министър на културата признавам си, че не бях възхитен. Може би принадлежността му към дадена партия, може би друго. Но, за щастие живота ме опроверга и се оказа, че най-важен е човека а не принадлежността му към една или друга партия.
И видяхме, че веднага се захвана за работа. Той и служебното правителство много позитивно ни изненада. Има някои, които не оправдаха надеждите, но да не издребняваме.
Какво видя министър Минеков поемайки поста? Че положението е ужасяващо, по думите му. Предположи, че може да се стигне до затваряне на театри и други културни институции. И тези му думи взривиха гилдията на артистите. Но, защо? Дали проф. Минеков е излъгал или скрил нещо? Не. Той просто е казал истината, че предишния министър не е оставил пари в хазната. Тогава защо има атака срещу него при положение, че само няколко седмици е министър. Даже не е получил месец спокойствие.
Всеки интересуващ се от политика човек знае, че за ситуацията в културата са виновни предишните министри на културата и предишната власт, която е разделяла парите в хазната. Защо Мутафчиев не атакува тях? Проблемите в културата са не от вчера. Артистите искат да пуснат подписка срещу мин. Минеков, което доказва, че са сбъркали адресата и всичко това е политическа постановка. За да са честни трябва да търсят парите от предишните министри и власт.
Защо не протестираха , когато министрите хвърляха милиони с лека ръка в градежи на бутафорни замъци? Защо не протестираха, когато се хвърлиха милиони за ЕСК Пловдив 2019 за едни безбожни кичове на които се присмиват в Европа? Обвинявате този, който е заварил изпразнена сметка на министерството и няма как да намери пари, но не обвинявате истинските нехранимайковци, нали? Помните ли Венецианското биенале? Бившият министър е дал 500.000 лв. за стиропор и няколко чаши. Защо мълчахте тогава? Даваха се милиони за…..итонг, стиропор и чаши. Милиони за кула,самодейни групи и кичове. Тогава министър не беше проф. Минеков. Давайки тези пари за „въздух под налягане” предишните министри автоматично са лишили от пари театрите, операта, музеите, галериите. Това не ви ли е идвало наум? Или всеки си гледа собствената паница?
Културата не е културно „предприятие” ,както сте казал. Тя не съществува и не работи като отделен организъм, например нощен бар. Тя е съвкупност от писатели, художници, режисьори, актьори и други. И всички са свързани помежду си. Доказателство на думите ми е, че културата в Бг е на най-ниско ниво в Европа а може би и по-зле. Както се казва – след Калотина никой не познава българските творци. Мария Бакалова, Кристо и още 2, 3 имена са изключения потвърждаващи правилото. И това не е от липса на пари а от липса на дух.
Лично аз смятам, че виновен е комунизма за ситуацията с творците в Бг. По Бай-Тошово време творците са били ухажвани. Не е било важно дали имаш талант а дали си успял да се уредиш да следваш и да завършиш. После апартамент , разпределение и цял живот спокоен на заплатка. И затова някой творци сега не могат да свикнат с демокрацията и конкуренцията. И искат грижа от държавата. Смешното е, че в САЩ театрите са частни и се издържат от билети и спонсори. И какъв е резултата? Световно ниво. В условията на конкуренция избират се най-талантливите да играят а не галениците на политиците както е в България. И не говоря за актьорите а за всички културни деятели. За да успееш в Бг трябва или да си подмазвач или да работиш кич. На творците тук липсва история. Ако проследим световните артисти всеки е започвал като клошар, сблъсквайки се с живота и постигайки успех с много труд. Тука всеки иска слава наготово и да трае вечно. И когато има проблеми в държавата почват едни подписки, реване в медиите и закани. Това говори за ниско ниво на творчеството.
Ще ви дам един положителен пример. Когато затвориха България с оправдание за ковид, художниците не са ревали. Намери се един Петко Дурмана с няколко съмишленици и с фейсбук група в началото започнаха да излагат картини на колеги. И започнаха продажби. Всичко се разрасна до големи мащаби. Оказа се, че художниците продават повече отпреди ситуацията с ковид. Давам този пример за да покажа нагледно, че чакането на пари наготово е само оправдание. Художниците не са обвинявали министъра ( а е имало за какво!) а са започнали да действат. Това е само един пример.
Цялата система в културата е комунистическа и неприложима в демокрацията. Това е проблема. И никой министър досега не е посмял или нямал достатъчно мозъчен капацитет или смелост да я промени. Затова са тези обвинения, караници и ниско ниво на изкуството в Бг.
Надеждата ми е проф. Минеков да започне реформа на културата. Не е трудно. Иска се визия и взимане за пример успелите държави.
В Полша например се стигна до ситуация, че някой творци са станали милионери. Художници, актьори, писатели. Как? Напълно свободен пазар на изкуството. Има и министерство, което дава на свои хора и там. Но, културния живот ври и кипи, защото е на пазарен принцип. И да. Има частни театри издържащи се от билети и спонсори. И те са на най-високо ниво. Смешното е, че и в Полша реват само тези, които са се изучили в комунизма. Младите се борят и творят.
И тук възниква още един въпрос: Защо някой театри са на загуба и никой не ходи в тях? При художниците отговора е прост. Ако рисуваш талантливо-продаваш. Ако не – работиш на строеж и забравяш рисуването. Защо да е виновен Проф. Минеков за това, че директор на театър не е наел талантливи актьори, сценаристи и режисьори а да речем само братовчеди и приятели? Тогава е логично, че министерството ще затвори такъв театър в който никой не иска да стъпва да гледа некадърници.
Изкуството също е бизнес и има същите правила. Ако не даваш качествен продукт на зрителя – изчезваш като творец. Сърдете се на директори на театри, на режисьори а не на Минеков. Знам, че егото ви е голямо на актьорите, но егото не храни а таланта.
Понеже проф. Минеков в медиите е бил откровен и е споделил, че не знае какво да прави с това унищожено министерство, мога да кажа какво е казал Буда. Ако не знаеш накъде да вървиш и си загубил посока, върни се в началото и седни. Успокой се и изчакай късмета. Парафразирам и добавям. Проф. Минеков има големия шанс да реформира закостенялото министерство и цялата култура в България. Поздравявам го за отпадането на позволителни за износ на картини. Това е една голяма стъпка напред. Следващите според мен е да се почерпи от опита на богатите и успели държави. Освобождаване на културата от комунистически прийоми. Може би културните институции да се даде на общините изцяло? Тогава те ще се грижат най-добре. Гражданите ще ги контролират и изискват. И ако гражданите на даден град нямат нужда от култура, няма да има бедстващи театри. Да не насилваме хората към културата, както правеха комунистите. Всяко вмешателство на държавата в културата води до занижаване на нивото и. Тогава не таланта е фактор а на кой си човек.
В Полша сега тече горещ дебат в медиите. Министерството на културата иска да въведе допълнителен данък от компютри, телевизори и друга техника. Целта е парите от този данък да отиват за заплати на творците. Всеки професионален творец ще получава някаква минимална сума за да твори. За да не го е грижа за всекидневни разходи. Въпреки, че съм малко скептичен, но не е лоша идея. Важното е да не получат парите само свои хора, както стана с помощите за творците миналата година в България. Получиха практически не истинските творци а фирми. Мисля, че за България тази идея е неприложима. Но в Полша може да допринесе за още по-високо ниво на изкуството.
Професор Минеков се оказа достоен и откровен досега. Не е виновен с нищо, за състоянието на министерството на културата. Заварил е разруха. И е атакуван по политически причини а не заради свои действия, което е грозно. За да се изгради нещо ново, трябва да се разруши старото. Старото и закостенялото ще пречи и драпа да не бъде разрушено, естествено. Старото няма поглед в бъдещето. То се интересува само от себе си и своята градина а не от бъдещето на културата в България.
Пожелавам на професор Минеков да започне реформа на културата в България. Тя е вече достигнала дъното и има шанс да започне да се изкачва бавно нагоре.
П.П. Не съм видял Мутафчиев и други артисти на протестите срещу ковид ограниченията, които лишиха и тях от работа и доходи.
Аркадиуш Жабовски
