Трудно е...
Затова пак да напиша за страха.
Страхът, при все че е лишен от развитие, винаги е по-деен от любовта. В него можем да открием причината за всяка беда. Но дори да съзнаем това, от него не следва, че трябва да се стълкновим със страха. Ако се изправим в битка с него, ще се преобразим в същото. Измежду всичко страхът се нуждае от още страх - за да се стълкнови с него. Страхът само така може да съществува.
Страхът може да се претвори във всеки един образ. Той единствено в определеност и образ живее. Можеш да откриеш страха от всяка страна на бойното поле. Дали зло ще наречеш едната, дали добро - видиш ли две страни някъде - той е и в двете!
Затова нашият народ е оцелял. Не заради много битки и чутовни победи, а защото е приел всяка участ, без да се остави и бъде увлечен във водовъртежа на борбите. Защото е приел участта си, но без да изменя на човешката си природа и същност.
Вижте Австралия, Франция, Канада..
Бунтуват се, но каквото им е било наредено - винаги станало е.
Тук не им се получава съвсем.
И няма да се получи. Изглеждаме разделени, караме се… но с кого?! Онези - преди със спринцовките, а сега със знамената - колцина са, че да ги вземем предвид?!
Вярно е, че се чуват, защото са гръмогласни, но това е заради пари, а са ги приели от страх. Страх, че не продадат ли душите си - няма да има какво. Защото нищо друго не могат, а само една душа имат… Изглежда, че продават Родината си, но всъщност на тезгяха са душите им. Режат парчета от нея и продават, продават… Щедри са и не се пазарят, защото наистина друго нямат какво.
Но нещата се менят. Живеем във време когато година се равнява на сто. И утре (наистина скоро) ще видят света променен. А те - горките, напълно сакати. Останали едни шкембета и задници.
С продадени, омърсени души…
Христо Христов
