Към края на годината винаги валят награди – всякакви.
Цяла купчина организации, фондации, сдружения, някакви бизнеси, съюзи и разпаднали се такива раздават отличия. И наградените се снимат с наградителите.
Наградите са повече от снежинките.
Има хора, за които наградите са съдба. Още от първия си ден на тази земя са обречени да бъдат награждавани.
Един актуален литературен началник например за времето на началстването си досега има повече награди, отколкото са звездите нощем над родния му борчески провинциален градец.
Друг наш писмовен отличник пък се буди сутрин само за да отиде някъде по света и у нас и да си прибере поредната бляскава награда. Съдба, мисия, божественост... И инерция, бих добавил, и липса на критерии и вкус, и много връзки, и позиции, и конюнктура.
Вчера връчили наградите на СБЖ за 2021 година. Хубаво. Страхотна журналистика, страхотни награди!
Забелязвам обаче един от наградените в категорията „Телевизионна журналистика“, получил Златно перо, и изтръпвам. Звучи ми като виц. Не вярвам на ума и сетивата си. И най-вече – не вярвам на гледането си на телевизия в събота и неделя.
Със Златно перо е наградено едно момче, което докара пуленето и въртенето на очи до съвършенство. При него патосът и извивките в гласа са изместили мисленето и журналистиката.
Същото това новопоникнало златно перо задава въпросите си на гостите с тон и учудване на третокласник, непрекъснато им маже филии с мед и масло, а после много се радва на шарените си чорапи.
Браво на СБЖ! Да е живо и здраво момчето с шарените чорапи – правилно момче, наше момче! Никога няма да разочарова началниците си, никога!
Само се чудя – неговото Златно перо ли е, или перо от патка (патица).
Николай Милчев
