Злобата така се е загнездила в сърцата на някои хора, че е пуснала корени. Чудя се кога хората станаха толкова лоши?
Вчера гледах едно клипче как Иван от “Иван и Андрей” спортува - тича, прави лицеви опори и въобще човекът е в мега добра форма на 46 години. И отдолу в коментарите направо го изядоха - този ли точно решил да спортува, какъв бил преди, сега се бил сетил, подигравки и всякакви обиди. И се чудиш какво им е направил този човек толкова много с това видео? После гледам Петя Дикова обяснява за Меган и Хари нещо и отдолу яко обиди каква била и тя. После аз си пускам пост, в който съм помогнал на някого и се почва отново жлъч и омраза що да показвам това, какво да работя, как да си живея живота и въобще обиди от всякакво естество. И си мислиш, че хората не харесват някакви разпознаваеми хора. А защо не ги харесват - не знам!
Ама после гледам статии новинарски - отдолу обиди към новината. Излиза ми нещо с футбол - отново гадни коментари. Накрая някаква жена си споделила нещо за детето - обиди и към нея и дори към детенцето.
И накрая се чудя има ли някой, към когото не сме казали нещо лошо? Има ли човек, който да пасва на нашите идеали и да бъде наш герой, а не лошата фигура? То и срещу Лили Иванова се изсипват гадории. И към Стоичков и към Бербатов и към Григор Димитров и към всеки.
Но после разбирам, че това не е персонално. То просто това седи в сърцето ти и искаш да го излееш някъде, а мястото е едно - социалните мрежи. Иначе къде? Шефът ти ще те уволни, жена ти или мъжът ти ще те напусне, приятелите ще те оставят. Няма къде… То просто ти не харесваш живота си и разочарованието е към самия теб си. Проблемът е, че не можеш да обидиш себе си и затова обиждаш другите. Оправдаваш се с тях, че те са пречката ти да успееш, защото, ако ги нямаше, щеше да си успешен бизнесмен, а сега си господин Никой. Ама да си кажеш, че си Никой сигурно е много тежко.
Всеки ден се чудя, ако не харесваш някого, защо го следиш? Толкова хора съществуват и толкова интернет съдържание има. И много телевизионни канали. Във всеки един момент можеш да гледаш само това, което ще ти носи ползи. Ще ти носи щастие. Ще ти носи добро настроение. Ама ти решаваш да пишеш негативни коментари. Това те кара да се чувстваш добре. Ама, ако омразата те кара да се усмихваш, това означава, че си лош човек. И то омраза към хора, които не познаваш. То направо е абсурдно това цялото нещо.
Не всеки може да живее по твоя начин. Всеки се оправя както може в този живот. И това е красивото - че виждаш всеки ден нещо различно. Животът е цветен.
Прави ми впечатление, че омразата идва от всички нива. Още от малки децата не са толерантни, защото в предаването са ми гостували няколко човека с различен цвят на кожата и всеки един ама всеки един е споделял колко тежко детство е имал в България и как е бил обект на тежки обиди. После в социалните мрежи за младежи като ТикТок и Threads виждам толкова ужасни думи, че дори не ми се говори. И накрая идваме във Фейсбук, където направо няма човек, който да не са нагрубили.
Иначе, ако ги питаш - всички са добри хора. Всеки има успешна работа и щастливо семейство. Ако беше така, защо ви е нужно това цялото нещо? Живейте го този живот с усмивка и пропускайте нещата, дето ви правят изнервени.
Хората са станали лоши. Това е истината. И все по-зле става… Дали е от безпаричие или семейни проблеми - не знам. Но не трябва да се давате на лошите емоции. Бъдете добри хора. Кажете нещо хубаво на някого. Направете му комплимент. Ако не ви идва - подминете го. И ще видите как животът ви ще се подреди лека-полека.
Иначе аз съм свикнал на негативни коментари. Давайте смело. Мен ме забавляват, ама други хора ги приемат тежко. И не знаете какви щети ще му направите. Ама това ще ви изкефи, нали?
И никога не забравяйте - когато сочите някого с пръст - други 3 сочат към вас! Затова бъдете хора! Не забравяйте, че сме тук да бъдем щастливи, а не заядливи и лоши!
Борислав Борисов
