ЗНАЯ ЕДИН ЧОВЕК В ХРИСТА…
Откъде да предположа, че ще ти го пратят? Вероятно е трябвало да се сетя, но човек никога не е готов за подобно нещо… Да, един куршум променя всичко… Не се сбогувахме… Колко ли бих те прегръщал? Скъпи мой приятелю!
Когато се прибрах от погребението, си пуснах телевизора. Не исках да гледам, просто инстинкт на бягството от мислите. Даваха онази песен на Мими Иванова: “Вече свърши хубавото време”… Беше само психологически срив. Хубавото време предстои…
Ако ме беше питал, бих ти казал да не си толкова твърд в човешките си принципи. Хората обичат да оцеляват. Ти не умееше. Стана добре, че не ти казах нищо. Сега щях да се презирам за това. А и ти не би се съгласил.
Настигам те по години, татко! Сега викат на мен по този начин. Сума народ ме нарича отец. Видях и добро, и лошо. Как хората преживяват своите мъртви. Първо плачат много, после малко. След това оставят свещ и ме молят да прочета молитва без тях. Минало е време. На работа са. Знаеш как е… Понякога ме питат, ще мине ли болката. Не им казвам истината. Ще разберат ли, ако река: Пази Боже да мине. Свиквайте с нея. Свиквайте да чакате. Както те чакам аз за нашите недопрегръдки.
В това, което пиша, няма сантимент. Всичко е съвсем реално. Пуснах те при Христос, при Него чакам да те намеря. Моля се да не се издъня генерално. Да изложа Разпнатия за нас. И теб! Примерно с някое оцеляване. С някоя нелюбов. С някоя неистина. Помниш ли как ми казваше: “Докато съм жив, компромис със съвестта си няма да правиш. А като умра, нека Бог те вразумява!” Макар и да видях онези снимки с куршума, никак не мисля за теб като за умрял. Само пък това остава… Нима у Господа има мъртви? Нима щом не те виждам, в любовта ми започва да тече срок на годност? Нима няма да възкръснем? Всичко е съвсем ясно. Понякога се давим в този свят, да знаеш… И ставаме по-мъртви от тези, които наричаме умрели…
Ако човек види светлина само в един свой ближен… Ако види съвест, която стои над животинското оцеляване… Ако не спре да го обича… Ако има Възкръсналия пред очите си постоянно и се съобразява с Неговите заповеди повече, отколкото със страховете и страстите си… Ако се кае и се бори да стане съгражданин на светиите… Той би могъл да възлюби целия Адам.
Да, съвременният човек не е за харесване. Отвратително дребен е. Малодушен е. Маловерен е. Също като мен. Знам това. И затова имам нужда от Христос. Но виждам и друго. Такъв е, такива сме – по своя воля. Има и друга възможност. Видях го с очите си, попипах го с ръцете си, беше с мен… Просто, нормално, топло… После замина. Заедно с един куршум. А какво ли е да видиш някой от светиите?
Мисълта ми е, колко е нужен примерът в един ненормален свят. Да видиш на какво е способен човекът. И да го обикнеш в перспектива. Не такъв, какъвто е. Глупавото клише на този свят – ако ме обичаш, ще ме приемеш с недостатъците ми. Не, не те приемам, човече. Нито себе си. Искам те хубав, разцъфнал. Искам Ангелите да ти се радват. Искам децата ти да не те забравят. Искам да се срещна с татко си, без да се срамувам.
Е, добре знам, че е трудно. Ще кажеш – невъзможно е. Но невъзможното за човеците е възможно за Бога (Лука 18:27). И затова ще се моля. Не само за себе си. Не само за близките си. Не само за враговете си. Не само за страната си. А за целия човек. Защото съм видял поне крайчеца на това, което той би могъл да бъде. Защото зная един човек в Христа… (вж. II Кор. 12:2-5).
Всъщност, този текст не е само моя лична откровеност. Той е отговор на един въпрос, който дълго си задавах – как мога да се моля за света, та аз не мога да го побера в сърцето си… Разбира се, нужно е покаяние. Разбира се, такава молитва е постижима само с помощта на благодатта. Но ако ви е нужна технология, ето ви я… Намерете си един човек и чрез неговите добродетели обикнете всички. Винаги ще има такъв човек. Само внимавайте да не си го измислите. И никога не вярвайте, че компромисите ще ви помогнат да оцелеете. Не, всяко отделяне от Истината е една малка смърт! Една голяма смърт. “А праведникът и да умре рано, ще бъде в покой, защото не в дълговечността е честната старост, и не с броя на годините тя се измерва… Достигнал съвършенство в кратко време, той е навършил дълги години; защото душата му е била угодна Господу, затова и побързал да излезе изсред нечестието. А хората видяха това, и не разбраха, дори и не помислиха, че благодат и милост има за светиите Му и промисъл – за избраниците Му.” (Прем. Сол. 4:7-8;13-15)
