Приближават парламентарни избори и си спомням за някои наши предци, възрожденци, за посланията, изпратени към нас, които са така съвременни, но, за съжаление, ние ги подминаваме. Разбира се, много сме щедри на венци, цветя пред бюстове и паметници на рождените им или смъртни дати. Но дали следваме техните завети? Питам се защо някои наши първенци кичат стените на кабинетите си с техните портрети, без да са прочели и страница за тях и от тях. Замислят ли се някога за техните цели, за делата им? Знаят ли какво значат родолюбие, чест, нравственост, отговорност, саможертва...
Не говоря за достойните българи, които ни "мият очите пред света", а за онези, които грабят, мачкат сънародниците ни, пълнят си джобовете и чекмеджетата с пачки пари. Купуват си постове, индулгенция пред чужденци, за да ги погалят по главата или да получат лицемерна прегръдка, защото това им трябва за собствените им, но чужди, интереси. От такива продажници Родината ми е била съсипвана и днес отново я тласкат към пропастта. Демографски срив, икономика, образование, здравеопазване... Кое ни е наред?! Нищо чудно отново да се сгромолясаме! О, това не зависи само от Главатаря на шайката, както го окачестви негов приближен, а и от собствените му лакеи, които пълзят в нозете му или редят дитирамби за неговото "величие", гледат го в захлас, унижават се, като му стават компаньонки, усмихват се на глупостите му, които ръси навсякъде, където му стъпи кракът. Не ги интересува какви ги е вършил и продължава да ги върши. Не виждат, че сълзи от немотия, от мизерия обливат страната ни.
А останалите, ние какви сме?! Какво правим? Нима ние не сме виновни за положението, в което се намира държавата? Страх, апатия, чувство за безизходност, безнадеждност са ни налегнали. Запушваме си ушите, затваряме си очите, крием се зад врати и порти и като роботи гласуваме, подкупени от някакви службици и пари. Не мислим, не сме загрижени ще я има ли България след нас или ще бъде нечия провинция. Отново ли ще изчезне от картата на Европа? Като че ли потвърждаваме думите на Апостола: "Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия."
Любен Каравелов в своята статия "Ако Кирил и Методия даби излезли от гробовете" отива по-далеч: "... Кой продава народността си и кой променява бащиното и дядовото си име? - Българите.
Кой безчести българското име и кой се подигра с най-свещените предмети на народът си? -Настоящите български редактори.
Кой продава съвестта си, честта си, името си, гробът на баща си, костите на майка си? -Българинът.
Клекнете, братя, на колене и помолете нашите равноапостолни просветители да избистрят нашите славянски кратуни и да излечат нашите болни мозъци!
Помолете се да ни избавят от нашите "най-свойствени страсти", които ни не дозволяват да се споразумееме и които не ни дават да се гледаме един други в очите!
Най-после, помолете се да ни дадат повече честност, повече родолюбие и по-малко душевна пустота!..."
Жестоко е, нали!
И една друга мисъл ме споходи тези дни, естествено провокирана от предстоящите избори. Често чувам от лидери на партии, че няма да се коалират с ДПС. Наистина някои от ръководителите на движението направиха редица грешки, но не може да се отрече и приносът на тези наши съграждани за мирния преход през 1989 г. Отново ще се позова на наши велики българи. Всекиму е известно посланието на Апостола: "Не ще бъде в нашата България, както е в турско сега... Всичките народи в нея щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човека; и за турчинът, и за евреинът и пр. Само ако признаят законите равно с българинът..."
Когато Ботев списва "Дума на българските емигранти" с мото "Истината е свята, свободата е мила", той не прави разлика между правителство и турски народ. Еднакво е враждебен към тях. По-късно, когато издава в. "Знаме", той еволюира в своите идейни възгледи: "Да казва кой що ще, но ние мислиме, че ако турският потъпкан и измъчен народ се откаже от своя фанатизъм и без да обръща внимание на религиозните и национални разлики, които съществуват между него и нашият народ, поиска да се съедини с нас, за да се отърве от общия враг - правителството, ние сме длъжни да го приемем с открити ръце, без да гледаме на историческата вражда, която се стреми да ни разединява. Сегашният обществен ред, който допуща да има султани и капиталисти, е изворът на страданията и на турците, и на българите, затова секий, който е обезправлен от тоя ред, който е осъден от него да се бори с нуждата и гладът, който мрази своето скотско положение и желае да се избави от него, е наш приятел, наш брат..."
До какво единомислие са стигнали тези велики демократи. Затова се родеят с най-светлите умове на света. Плеяда са нашите възрожденци, посветили дела и живот на Отечеството. Питам се, а днешната плеяда зловредни за Родината ни хора защо ги търпя?! И аз какво направих за "СВЯТА и ЧИСТА РЕПУБЛИКА"!
автор: Джуни Александрова
ДЖУНИ АЛЕКСАНДРОВА е известна наша актриса. Изиграла е десетки театрални роли на сцените в София, Хасково, Враца. Изключително популярна със собствени рецитали и моноспектакли по свой сценарий, с които е гостувала и в множество държави. Автор на книги, носител на високи награди за изкуство.
duma.bg
