Притеснена съм сериозно от вирОЗа. Направо страх ме хваща. Аз всеки ден съм сред хора, всеки ден съм на протест и засега не съм ковидясала. Но пък проблемите в работата и начина на живот се влошават от ден на ден. Нищо нормално не може да се свърши, защото администрациите истерясаха от ковидясването.
Ето например община "Родопи" - простите граждани трябва да чакаме като наказани извън входа /то, добре, че засега не вали/, последният път чаках 40 минути, докато вътре служителите закачливо си говорят и смеят помежду си.
Естествено, и си пият кафе. Гражданите са навиквани и третирани като заразно зло, което пречи на горките чиновници да си вършат работата. Естествено, не можеш да се добереш и до началниците, защото и те са паникьосани за животеца си. Ама иначе по ресторанти ходят!
Няколко банки затвориха офиси за няколко дена за карантина. При което човек се принуждава да търчи като изоглавен из града да търси действаща банка, като вероятността да налети на служител, взет по програмата за насърчаване на бавноразвиващите си, е голяма.
Но пък ГМР обещава на поразия бонуси и увеличения на заплатите. Администрацията ще получи също добро увеличение на заплатите. Срещу това просто да не върши почти нищо. И дори да не се среща с гражданите. Електронните услуги все още са в развинтените мокри сънища на евролиберастите.
Мъка си е! Ковидясването е ясно, всички ще го минем, кой оцелее - оцелее, най-вече ако има други заболявания, жална му майка. Но мъката да работиш и да се бориш с държавната и общинска машина, които са го дали свободно от март месец, ми идва в повече!
Елена Гунчева
