Откакто обитавам социалните мрежи, пиша едни и същи статуси...
Имам чувството, че съм стара грамофонна плоча, която запецва на едно място и се връща от начало.
А после пак и пак и пак...
Да де, ама това, че пиша едно и също не означава, че някой чува онова, което пиша.
Но аз, с упоритостта на идиот, подложен на лоботомия и облъчване с обеднен уран и стронций 90 едновременно не спирам да си говоря едно и също...
И днес ще повторя пак онова, което съм писал милион пъти.
Живеем в две Българии.
В едната едни хора пишат стратегии.
Говорят за велики неща - за урбанистични утопии, за рециклиране, за компостиране, за дуално обучение, за кръгова икономика, за диверсификация...
А в другата реалност голяма част от България продължава да ака във външната тоалетна, защото няма канализация в селото.
В едната реалност някакви пръдльовци, облечени в хипстърски одежди говорят на език, смесица от български и английски в стремежа си да изглеждат по - големи космополити.
В другата реалност млади момчета бачкат като общи работници в близки и далечни страни, защото живота им се е стекъл не така, както пише в рецептите за молекулярна кухня на сайта "Дневник бе ге".
В едната реалност политиците ни вадят някакви статистики, които показват как България е съвременна европейска страна, с която можем да се гордеем и в която е време да се завърнат всички емигрирали, защото тук има висок кредитен рейтинг, а и заплатите си ги бива...
В другата реалност в Перник няма вода.
Хората се къпят набързо вечер.
И никой не е виновен.
И не е ясно как се е случило това.
И нищо не може да се направи.
Стратегиите срещу каменната ера.
Постхипстърския либерален рай срещу режимът на водата.
Урбанизацията срещу къщите без вътрешни кенефи.
Бедността срещу размахания пръст на самозабравилите се управници - идиоти - "Вие защо сте бедни, че да карате стари коли и да се топлите с дърва"?
Живеем в две Българии.
Моята България е онази на перничани.
Днес аз съм Перник.
И съм готов да подкрепя с каквото мога перничани в битката им с гадните, самозабравили се, нагли и хитри мутри, които с всичките си схемички и бездарност оставиха хиляди хора без правото им да имат вода.
Да, днес аз съм от Перник.
Което не ми е трудно, защото всъщност съм кюстендилец и съм живял с воден режим десетки години.
Да, днес Перник е България.
И аз съм жител на тази България.
Плюя на управлението, което говори с цифри от някакви статистики, а оставя народа си да живее без вода.
Плюя на хипстърската опозиция (ДБ, не се ослушвайте, на вас говоря), която живее в състояние на НПО климактериум и се лашка в топлите и студени вълни на собствената си либерална хормонална недостатъчност.
На България вече не и трябва нито управление, нито опозиция.
На България и трябва винкел.
Честита нова година, братя перничани!
Ако ви трябва още един сурвакар, ме бройте и мен.
И само да видя някой хипстър на вашите протести!
Обещавам, че лично ще му изсипя соевото лате макиато в шията!!!
Венци Мицов
