Белегът от Беласица: как археолозите разпознаха цар Самуил по костите му

Когато през 1965 г. гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива човешки скелет в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, той едва ли е предполагал, че находката ще се превърне в център на продължителен исторически и дипломатически процес. По костите на лявата ръка на погребания мъж учените откриват следи от тежка травма, неправилно зарастване и инфекция. Дали това е раната, получена от Самуил в битката при Беласица? Находката не дава абсолютно доказателство, но създава забележителна връзка между средновековните хроники и материалните свидетелства от миналото.

Гробът, който разкрива владетелска тайна

Базиликата „Свети Ахил“ се намира на остров в Малкото Преспанско езеро, в днешна Северна Гърция. Храмът е изграден по времето на цар Самуил и носи името на светеца, чиито мощи са пренесени там.

Районът на Преспа има важно място в управлението на българския владетел. Именно тук се оформя един от основните политически и религиозни центрове на неговата държава.

При археологическите разкопки проф. Николаос Муцопулос открива няколко погребения в базиликата. Сред тях е и гроб, разположен в специално оформена ниша. Богатството на погребалния контекст и местоположението му насочват изследователя към предположението, че става дума за представител на владетелската фамилия.

Но най-съществената следа се оказва не в предметите, а в самите кости.

Раната, която насочва към Беласица

Антропологичното изследване на скелета разкрива тежки увреждания на лявата предмишница. Установени са счупвания на костите, като едната е зараснала неправилно, а при другата има данни за незараснала фрактура и инфекциозно възпаление на костната тъкан – остеомиелит.

Тези изменения предизвикват интереса на учените, защото съвпадат с историческия разказ за тежко нараняване на цар Самуил.

През 1014 г. българската войска претърпява поражение при прохода Ключ, в района на Беласица, в сражение с византийските сили на император Василий II. Според средновековните хроники Самуил успява да се спаси благодарение на сина си Гаврил Радомир, който успява да го изведе от битката.

Именно връзката между описаното в историческите извори нараняване и откритите травми по костите става един от основните аргументи в подкрепа на хипотезата, че погребаният мъж е цар Самуил.

Съществува обаче важна подробност: учените не разполагат с надпис или друг пряк документ, който да назовава погребания. Затова идентификацията се основава на съвкупност от доказателства – археологическия контекст, особеностите на скелета и съпоставката с писмените исторически сведения.

Базиликата „Свети Ахил“ вероятно е имала и функция на владетелски погребален дом. В нея са открити няколко гроба, свързвани с представители на царската фамилия.

Особеното положение на едно от погребенията и откритите следи от скъпи материи подсказват високия статус на погребания. Това допълва археологическата картина и подкрепя предположението, че храмът е бил тясно свързан с владетелския двор.

Какво може да разкажат костите след 1000 години?

Историята за раняването на Самуил при Беласица е позната от векове. Но възможността тя да има материално потвърждение превръща находката от Преспа в нещо необикновено.

Антропологичните изследвания показват, че погребаният мъж е преживял тежка травма, оставила трайни следи върху скелета му. Уврежданията са били толкова сериозни, че костната тъкан е претърпяла патологични изменения.

Дали точно тази травма е получена при сражението с византийците? Това остава хипотеза, но съвпадението с историческите сведения е сред аргументите, върху които се гради идентификацията.

Завръщане в България

Откриването на останките през 1969 г. поставя началото на дълги дипломатически преговори, които продължават десетилетия. Те остават в Гърция, а въпросът за завръщането им в България се превръща в предмет на продължителни разговори между двете държави.

На 3 октомври 2026 г. тленните останки на цар Самуил бяха предадени на България след постигнато споразумение с Гърция. Те пристигнаха в София с официални почести и бяха положени в саркофаг в църквата „Света София“.

https://obektivno.bg/