Когато непознатият актьор Силвестър Сталоун отказва да продаде сценария си, ако не изиграе и главната роля, „Роки“ все още е само рискована идея. Петдесет години по-късно филмът е класика, а Роки Балбоа е един от най-разпознаваемите образи в киното.
Премиерата на лентата е в Ню Йорк на 21 ноември 1976 г. Режисьор е Джон Авилдсън, а Сталоун е автор на сценария и изпълнител на главната роля. Историята за боксьора от Филаделфия, който получава неочакван шанс да се изправи срещу световния шампион, е заснета само за 28 дни с бюджет от около 1 милион щатски долара.
Сталоун отказва да отстъпи ролята
Когато предлага сценария, Сталоун е на 30 години и има едва 100 долара в банковата си сметка. Продуцентите Ървин Уинклър и Робърт Чартоф харесват текста, но филмовата компания „Юнайтед артистс“ не желае неизвестен актьор с говорен дефект да бъде лице на продукцията.
Сред обсъжданите имена за ролята са Райън О'Нийл, Робърт Редфорд, Бърт Рейнолдс и Джеймс Каан. Сталоун обаче не отстъпва. „Аз ще бъда Роки!“, заявява той, когато му предлагат да продаде сценария и да остави главната роля на по-известен актьор.
Предложенията за сценария постепенно нарастват от 75 000 до 350 000 долара. В крайна сметка студиото приема условието му, но намалява бюджета до около 1 милион долара. Сталоун се съгласява на минимален актьорски хонорар от около 350 долара седмично, а в договора си договаря 10 процента от чистата печалба.
Филмът печели с малко средства
Ограниченият бюджет променя начина на работа. Екипът няма пари за статисти и за затваряне на улици, затова част от сцените са заснети със скрита камера от движещ се микробус.
Един от най-запомнящите се моменти възниква случайно. Докато Роки тича през италианския пазар във Филаделфия, търговец на плодове му хвърля портокал. Сталоун го улавя, а операторът Гарет Браун успява да заснеме жеста. Сцената остава във филма и се превръща в част от неговата визуална памет.
В продукцията се появява и семейството на Сталоун. Баща му Франк удря гонга на ринга, брат му Франк-младши пее като уличен музикант, а тогавашната му съпруга Саша Чак работи като фотограф на снимачната площадка. Булмастифът Бъткъс, който играе кучето на Роки, е домашният любимец на актьора.
Три „Оскара“ и живот след премиерата
„Роки“ получава 10 номинации за наградите „Оскар“ и печели три статуетки – за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър монтаж. Сталоун е номиниран за най-добър актьор и за най-добър оригинален сценарий. Преди него Чарли Чаплин и Орсън Уелс са единствените, постигали същата комбинация от номинации.
Филмът се превръща в най-касовата лента на 1976 г. и реализира около 225 милиона долара от световния боксофис – 225 пъти повече от бюджета. При приемането на наградата за най-добър филм през 1977 г. Сталоун казва: „Обичам всички хора по света, които се припознават в Роки“.
Десетилетия по-късно стълбите на Музея на изкуствата във Филаделфия продължават да привличат хора, които ги изкачват с тичане, повтаряйки тренировъчната сцена от филма. Пред музея е поставена и статуя на Роки.
Юбилеят съвпада с излизането на „Аз съм Роки“ – филм на „Амазон Ем Джи Ем студиос“, който разказва за борбата на Сталоун да пренесе историята си на големия екран. В ролята на младия актьор влиза Антъни Иполито. Така историята за създаването на „Роки“ отново се връща към същата тема като самия филм – човек без име, който отказва да се откаже от мечтата си.
Източници: bta.bg, au.variety.com, apnews.com