"Ти си нищо, ние сме всичко“: Как сръбските тайни служби смазват неудобните с методите на ЩАЗИ

https://svobodnoslovo.eu/lyubopitno/ti-si-nishto-nie-sme-vsichko-kak-srabskite-tayni-sluzhbi-smazvat-neudobnite-s-metodite-na-shtazi/206329 SvobodnoSlovo.eu
"Ти си нищо, ние сме всичко“: Как сръбските тайни служби смазват неудобните с методите на ЩАЗИ

Целта е човек сам да се откаже от свободата си

Празен шкаф с бебешка храна, тайно проникване в дома, демонстративно следене и заплахи срещу семейството. Не става дума за сюжет от шпионски трилър, а за преживявания, описани от сръбския политик и опозиционер Ненад Чанак в новата му книга „Zersetzung или оперативна обработка на съзнанието“, предаде БГНЕС.

В книгата Чанак описва как сръбските служби за сигурност използват методи за психологическо унищожаване на неудобни граждани, разработени и прилагани от източногерманската тайна полиция ЩАЗИ.

Книгата, чието издаване е било отказано от издателства в Сърбия, излезе преди дни в Босна и Херцеговина от сараевското издателство Art Rabic. В нея Чанак съпоставя разсекретени архиви на ЩАЗИ с лични свидетелства на четирима души, които са били обект на натиск от службите за сигурност: британският журналист Люк Хардинг, новосадския журналист и университетски преподавател Динко Грухонич, разследващата журналистка Ана Лалич Хегедиш и самия автор.

Празният шкаф и посланието на службите

Един от най-стряскащите епизоди в книгата е свързан със семейството на Чанак. След кратка разходка със съпругата и бебето им двамата се прибират, за да нахранят детето. Когато отварят шкафа с бебешките шишета, пюретата и останалите принадлежности, откриват, че рафтовете са напълно празни.

След като отвежда съпругата и детето при майка ѝ, където има резервна храна, Чанак се връща в жилището, за да провери какво се е случило. Шкафът е отворен, но всички шишета, бурканчета и биберони отново са подредени на местата си. Точно както са били преди излизането.

За него това е недвусмислено послание, че някой е проникнал в дома им и може да достигне до най-близките му хора.

„Можем да стигнем до детето ти, до жена ти, до всеки от обкръжението ти. Можем да подменим съдържанието на бурканчето. Можем да потопим биберона в каквото пожелаем. Ти и семейството ти сте живи само защото все още не ни е наредено да не бъде така. Ти си нищо. Ние сме всичко“, пише Чанак, пресъздавайки посланието, което според него е получил.

Какво представлява методът Zersetzung?

Терминът „Zersetzung“ идва от немски език и означава разлагане, разрушаване или разпад. Това е метод за психологическа репресия, използван от източногерманската тайна полиция ЩАЗИ срещу хора, определяни от комунистическия режим като политически неудобни.

За разлика от традиционните репресии, при които противниците на властта са арестувани, съдени или изпращани в затвора, целта на Zersetzung е човекът да бъде сломен постепенно, без да има очевидно престъпление или официална наказателна процедура.

Задачата е жертвата да загуби социалните си контакти, професионалната си реализация и общественото доверие. Да започне да избягва срещи, да се откаже от пътувания, публикации и политическа активност. В крайна сметка човекът сам да се изолира и да напусне публичния живот.

Авторът съобщава, че е открил в разсекретени архиви на ЩАЗИ документи, които показват как подобни методи са били систематизирани и прилагани от службата. Според анализа му сходни практики са използвани и от югославските служби за държавна сигурност, а по-късно и от сръбската Агенция за сигурност и информация – БИА, създадена през 2002 г.

Четирима души, попаднали под натиска на властта

Книгата разказва историите на четирима души с различни професии и политически убеждения, обединени според автора от отказа си да мълчат.

Британският журналист Люк Хардинг, бивш кореспондент на The Guardian в Москва, години наред отразява управлението на Владимир Путин и по-късно пише за случая с Едуард Сноудън. Чанак описва случаи на посегателство върху личното пространство на журналиста и семейството му по време на престоя им в руската столица. Сред тях е оставянето на сексуален наръчник до брачното легло на Хардинг – действие, което авторът интерпретира като целенасочено унижение и психологически натиск.

Другият герой е новосадският журналист и университетски преподавател Динко Грухонич, който е обект на заплахи и кампании за дискредитиране в Сърбия.

През март 2024 г. в интернет се разпространява монтиран запис от негово участие на фестивала Rebedu в Дубровник през април 2023 г. В оригиналното изказване Грухонич разказва за опитите на националистически среди да му приписват името Сабахудин. В самокритичен и ироничен контекст той споменава, че вече носи името Динко, като Динко Шакич, военнопрестъпник и комендант на лагера Ясеновац.

Според Чанак монтажът създава подвеждащото впечатление, че журналистът се гордее с връзката си с Шакич. Последват заплахи за убийство, графити с обидни надписи по сградата, в която живее, и протести с искане да бъде отстранен от университета. Под натиска Грухонич напуска Сърбия заедно със семейството си и се установява на неизвестно място. Въпреки това продължава да публикува и да говори публично.

Третата история е за разследващата журналистка Ана Лалич Хегедиш, председател на Независимата асоциация на журналистите във Войводина. Тя е подложена на заплахи заради публикациите си за корупцията, човешките права и политическата обстановка в Сърбия.

Особено тревожни са описаните заплахи срещу съпруга и семейството ѝ, включително сексуализирани обиди и послания с призиви за убийство и осакатяване. Чанак посочва, че само през март 2024 г. журналистката е получила около 1200 заплашителни и обидни съобщения.

Четвъртият човек в книгата е самият автор – Ненад Чанак, дългогодишен противник на властта в Белград, който се противопоставя както на режима на Слободан Милошевич, така и на управлението на Александър Вучич.

Нахлуване в дома без кражба – целта е страхът

Чанак описва и лично преживяване от началото на 90-те години, по време на управлението на Милошевич. Една сутрин се събужда в наводнен апартамент. Водата е заляла пода, килимите са напоени, а паркетът е мокър. След като започва да търси причината, открива, че водата излиза изпод кухненската мивка от мястото на спирателния кран. Самият кран обаче липсва.

След като го търси на пода, Чанак случайно го открива внимателно поставен върху кухненската маса. Първото, което прави след отстраняването на аварията, е да провери входната врата. Тя е заключена. За автора това е поредното доказателство за целенасочено проникване в жилището му. Идеята не е да бъде откраднато нещо, а да бъде демонстрирано, че личното пространство не е защитено.

Според анализа в книгата подобни действия имат много по-силен психологически ефект от обикновеното следене. Домът е последното място, на което човек очаква да бъде защитен от външния натиск. Когато тази граница бъде нарушена, жертвата започва да се съмнява дали изобщо разполага със сигурно пространство.

Най-страшното оръжие е липсата на доказателства

Една от най-ефективните страни на метода Zersetzung е, че жертвата често не разполага с доказателства за случващото се. Няма официални документи, протоколи или съдебни производства. Остават единствено личните преживявания и подозренията. Човекът, който разказва за подобни случаи, рискува да бъде определен като параноичен, нестабилен или прекалено чувствителен. Така се създава допълнителна изолация, а околните постепенно започват да се дистанцират.

Натискът не се ограничава до конкретната мишена. Според Чанак той може да обхване съпрузи, деца, приятели и колеги. Семейството се превръща в уязвимо място, чрез което може да бъде оказвано въздействие върху човека.

Важна част от стратегията е и професионалното и финансовото съсипване. Загубата на работа, прекратяването на договори, проблемите с кредити и възможностите за професионално развитие могат постепенно да лишат човека от средства и сили за обществена дейност.

Авторът прави и паралел с дигиталната среда. Според него днес за постигането на подобен ефект вече не е необходима огромна мрежа от агенти и доносници, както по времето на ЩАЗИ. Манипулиран видеозапис, няколко публикации и координирана кампания в социалните мрежи могат за часове да унищожат репутацията на човек.

Целта е човек сам да се откаже от свободата си

Крайната цел на Zersetzung не е непременно арест или присъда. Тя е автоцензурата. Моментът, в който човек започва сам да ограничава поведението си, за да предпази себе си и близките си.

Той престава да говори, да пише, да пътува и да поставя неудобни въпроси. Не защото някой официално му е забранил, а защото страхът вече е станал част от ежедневието му.

С „Zersetzung или оперативна обработка на съзнанието“ Ненад Чанак поставя въпроса доколко свободно е едно общество, ако журналисти, политици и граждани могат формално да говорят открито, но трябва постоянно да се страхуват от последствията. Особено показателен е фактът, че според автора издателства в Сърбия са отказали да публикуват книгата, която в крайна сметка излиза в Сараево.

Така историята за методите на ЩАЗИ се превръща и в обвинение към съвременна Сърбия – обвинение, което поставя под въпрос границите между държавната сигурност, политическата репресия и свободата на словото. I БГНЕС

0 Коментара

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.