ЧАЛГАРИЯ

ИMA ТАКАВА СТРАНА. ТЯ СИ НЯМА ИМЕ, ЗАТОВА УСЛОВНО Я НАРИЧАМ ЧАЛГАРИЯ. ДА СЕ ИЗЛЕЗЕ ОТ НЕЯ, Е ТРУДНО, ДА ОСТАНЕШ, СЪЩО НЕ Е ЛЕСНО. ТОВА Е СТРАНАТА НА БЕЛИТЕ МЕРЦЕДЕСИ, КОН­СКИТЕ КЕБАПЧЕТА И ЛОШОТО ОБРАЗОВАНИЕ: ТАМ ГОСПОД В ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ СЛУЧАИТЕ СЕ НАРИЧА ИИСУС ХРИСТОС, НО ПОДОПЕЧНИТЕ МУ НАЙ-ЧЕСТО СЕ ГЪРЧАТ ПОД ЗВУЦИ, РОДЕНИ В БИТА И ДУШЕВ­НОСТТА НА ХОРА, КОИТО НАРИЧАТ СВОЯ ГОСПОД АЛЛА (НЕ ПУГАЧОВА). ЧАЛГАРИТЕ СА НЕВИННИ: ТЕ ИМАТ ПРАВО НА КУЛТУРЕН ИЗБОР, ЗАЩОТО ВЪЗЛИ­ЗАТ НА 93 ПРОЦЕНТА ОТ НАСЕЛЕНИЕТО. ДРУГИТЕ 7 ПРОЦЕНТА СЪЩО ИМАТ ПРАВО НА ИЗБОР: КАТО НЕ ИМ ИЗНАСЯ, АКО ЩАТ, ДА СЕ ИЗНАСЯТ. МАРТИН КАРБОВСКИ Е ЕДИН ОТ ТЯХ.

ЧАЛГА Е! (пейте, робини - Ред.)

Има едни велики дъвки - „love is...“, с картинки и кратки послания за това какво е любовта. Те са добра алегория на нашето Общество. У нас обаче на хартийките на тези ми­лиони дъвки пише друго. Пише „Чалга е!“. Не с многоточие, а с удивителна.

Чалга е! След глагола „е“ няма такива работи като посла­ния и милиони варианти! Край на многоточията! Опитайте дъвките „chalga is!“ Те приличат на онази деформирана част от пъпчетата върху трептущите кореми на ханъмите, а вие всички искате да докоснете с език тези пъпчета, защото в тях се събира мъхът от смисъла на живота! Яж чалга, пий чалга, сънувай чалга, чукай чалга - бъди чалга! Чалга е! Дъвчи и си купи още една!

Въпреки че никой в тази страна не очаква да има нещо написано след удивителната на „Чалга е!“, аз ще ви допиша няколко дъвкови послания. Да започнем простичко, за да бъдем разбрани (и от тях).

ЧАЛГА Е! (едно езиково и музикално е)

На турски език „чал“! е заповедната форма на „свиря“. На цигански производната дума „шалджь“ вече е ъпгрейдната до „певец“ или „касетофон“. На български означава опреде­лен вид музика, която слушат (или толерират) близо 93 про­цента от населението (данните са от НСИ, април 1999). Стотици изследователи и противници на чалгата (вкл. „Каналето“) твърдят, че след като чалгата е толкова разпростра­нена, не трябва да я отричаме. Трябва да се съобразяваме с общия вкус, маниер и да търсим и да открием нещо важно, символично и народопсихологично. Или поне да я толери­раме.

Но няма да стане така. Проклети да сте. И триклети да сте, и петклети да сте, седем-осем и да сте паднали. Да го духат всички, които мислят по този начин.

Защото, колкото повече:

а)  едно НЕЩО е разпространено сред много хора,

б)  които ти говорят, че ТО е нещо нормално и

в) трябва да се съобразяваш с него, толкова повече ТОВА НЕЩО има шанса ДА Е СБЪРКАНО ОЩЕ В САМИЯ СИ ЗАМИСЪЛ!

Когато някой каже на вас, седемте жалки процента, че трябва да се съобразявате с 93% от населението на една страна, това е поличба. Трябва бързо да си съберете багажа и да се изнесете. Защото, колкото и да е уж дребен проблемът, по който 93% от населението мислят еднакво, малко след тази поличба някак си естествено идват на власт едни хора с мазни перчеми и неестествени мустаци, които обичат да крещят на език, на който нормалните хора разговарят само с конете си.

ЧАЛГА Е! (когато слушането на музика е фашизирано)

За начало си спомнете, че най-големите грешки са пра­вени, когато всички мислят еднакво и не се сещат да си кажат един на друг, че нещо не е наред.

Чувам пискливите Гласове на миризливите Популисти, усещам мнението на животрептущите Трепанатори на Обще­ствения Череп и долавям неприязънта на Лоботомистите от Последния Ден. Единственото, с което всички те биха могли да бъдат прокълнати, е да почнат окончателно да се обличат като Луна, да се дехуманизират като Амет и да се оженят по любов за Сашка Васева.

Но тази студия впрочем не е за тях. Това е една студия за семплер, китара и 7% от населението.

Колко пъти сте се противопоставяли на дискриминацията при слушането на музика? Някога да сте отивали и да сте каз­вали, че тази музика не ви е по вкуса? Случва се само обрат­ното - това е историята за един софийски диджей на Боровец по време на тазгодишния абитуриентски бал на средноелитна гимназия. Той бил заплашен от - забележете! - разгореще­ната и боса учителка по френски език ,да спре с тия неговите глупости“ и да пусне чалга, щото „всички ще си излязат от заведението“. Веднага след това, напълно обут, дошъл босът на заведението и казал на диджея, че ако всички си излязат, той, диджеят, „няма да си излезе жив от тука“ и той, босът, лично ще се погрижи за тая работа. Диджеят обаче излязъл за малко, заел някакви сборни касети от местен колега в съседно заведение и се върнал. За да продължи живота си.

Подобна история е описана от Ремарк в „Черният обелиск“ - ако някой не иска да слуша точно това радио, просто да излезе от тази кръчма и да ходи в западна посока, докато падне на земята и си поиска вода на италиански.

Представете си чалга да слушаха единствено шепа прости чалгари, винаги на първи юли сутринта; представете си мо­миче и момче да срещаха Слънцето с чалга САМО на първи юли, на морския бряг; представете си хората, слушащи чалга, просто да си правеха на първи юли своя тих купон, наречен чалгай-джулай... Как чудесен щеше да изглежда светьт! Хо­рата щяха да седят и да мислят различно, а други щяха само да седят. И да слушат чалга. И тази държава нямаше да из­глежда така.

ЧАЛГА Е! (когато и ние, и вие, и те в очите на света сме едно и също)

Не ме разбирайте погрешно - аз от музика нищо не разбирам. Но живея някак в българската „интонационна среда" и в един момент започвам да усещам, че и музиката нищо не разбира от мен. А друга няма! Живея на място, където няма нищо друго освен чалга. Дори да бях чалга фен, аз пак щях да се притесня от липсата на алтернатива. Защото - замисляли ли сте се някога? - аз и вие сме от онези нула цяло и дасиебе майката колко малко процента, които знаят какво е техно, габа, рок, бритпоп, алтърнатив, нюейдж, хип-хоп и прочие. Това е.

Посрещнете фактите с открити гърди. А сега си помис­лете, че в очите на света и вие, и онези, дето слушат чалга всеки ден и се къпят всеки месец (прав е Чърчил!), сте едно и също. Българи.

Ние си нямаме нищо. Време е да си го признаем, че оси­ротяхме, братя. А докато погребваме несъществуващото тело на старата Естрада, на Гробищата за Музикални Любимци ци­ганите са си спретнали такъв купон, че вече те е срам да за­плачеш.

ЧАЛГА Е! (следствие, а не причина)

Интелигентният човек не може да има нищо против чалгата. Това е все едно докторът да се опитва да оперира висока температура. Не чалгата кара една нация да изглежда проста, а обратното: простата нация по естествен път ражда чалга.

Чалгата е следствие, а не причина. Вижте се къде и как живеете, вижте как и за какво си говорите, вижте се какво и колко получавате.

Може би ви се струва, че от всеки ъгъл у нас дъни чалга? Не. В България всъщност е тихо. Погледнете свинщината на мръсните улици, лошото обслужване, превърнато в класика, вселенското отебаване. Погледнете как децата се спъват по неравните тротоари на детството си, а бащите им ги псуват и им пожелават да окьоравеят като майка си, на която „шейебатмайкага“ и това отеква, защото е тихо.

Погледнете как автобусите разнасят към панелните коптори работната сланинеста ръка на остаряващата нация, която мъкне торби със сланина за децата си, за да има с какво да мезят. Да мезят и да спрат да крещят, че нищо не се случва и че в тази страна тишината ги потиска.

Виждали ли сте гнусния пасторал на разградения двор, неподдържаната градина, подивялата асма, извила се над ма­сата с изгнила мушама, край която над пластмасови употребявани чашки домашна ракия седи Националният Дух и се чуди защо е толкова тихо?

Виждали ли сте?

Виждали сте. Но тези картинки няма да са толкова страшни, ако пуснете музика върху тях. Тя не бива да е „Пинк Флойд“, защото хората ще започнат да се самоубиват. Не бива да е от „Трейнспотинг“, защото и другарите ще станат дрогари. Съвсем пък няма да е и на Трент Резнър, защото всеки, който се казва Пантуди Харалампиев, ще се почувства като Уди Харелсън и ще започне да избива уволнени оператори и репортери от БНТ.

Не, тази музика трябва да е весела. Да извива за мацки и хубави коли. За кинти и бандити. За любов и раздяла. И още нещо. Средата иска озвучаване и го получава. Пусни музиката!

Слушам пуснатата музика и нищо не разбирам. Защо, след като на гази картинка й отива някакъв безотговорен рокендрол, в момента звучи ангажиран кючек?

ЧАЛГА Е! (когато една нация седи твърде дълго пред тоалетната).

Търсенето на литературни примери често отвежда писа­телите в тоалетната. Сетих се какво е чалгата! Представете си една цяла нация с десетилетия да седи пред вратата на обо­рудвано WC, да й се ходи по голяма нужда и нещата въобще да са на път да излязат от контрола на културологичното задържане. А „културологично задържане“ е наистина сериозен термин от народопсихологията, свързан с авторитарния режим на комунизма.

Но вече се успокоих. Която и да е нация няма да може да прекара целия си живот в кенеф. Там е скучно дори и за най- извратените и дълго стискали нации. Рано или късно, бързо или постепенно, един ден човек излиза от тоалетната облек­чен и все едно, че нищо не се е случило. Нека го забравим по- бързо, наистина.

ЧАЛГА Е! (нещо като израз на силен национален дух, казаха едни идиоти на един специален семинар)

Запишете си: интелигентността в тази страна е третичен полов белег. Тук умен е този, който може да крещи по-силно и да гледа по-лошо. Атавизми от едно минало, когато кючекът наистина е бил национален танц, но не се е танцувал много от българките. Днес културолозите си отдъхват облекчено, че едно време е било страшно: слушала се е лоша сръбска музика на сръбски. А днес се слуша трижди по-лоша сръбска музика на български, което било по-добре. Освен нея се слуша и гръцка музика на български, циганска музика на български, чисто турска музика на български и големият кошмар - „македонска“ музика на български. Дотук за мен всъщност всичко е наред. Чакам само да ми пуснат българска музика на българ­ски, за да стана убеден музикален интернационалист. Чакам.

Всичката гадост във Вселената е намерила своя концентриран израз на Петолъчката край Сливен. Там може да наме­рите на касета ретушираните култури на всички нации, на които не искаме да приличаме (без братска Русия, която ня­кога се напиваше с водка в хола, а днес вече не пускаме и в коридора). Независимо откъде е крадена музиката, на обложката има или руса (полу)гола мадама, или трима тъмнокожи подозрителни типа. Снимките им обикновено са взети от РПУ. И въпреки опита чалгата да създаде илюзия за „нашен­ско“, истината е друга.

Чалгата технически не е български продукт в 99% от асортимента си. Българският текст не оправдава правенето на песни, които са хитове първом сред мургавите. Това е все едно да има тиролски песни на турски, шансони на арабски, частушки на туркменски и „Ах, мой мили Августин“, из­пълнена на тъпан от сърбин. Модерни хора и интернационалисти сме ний, ама не дотам!

ЧАЛГА Е! (да правиш много пари от малкото IQ на клиента)

Хората, които правят чалга, я правят, защото това им е животът. Така правят всъщност и всички останали. Когато едно нещо ти е животът, пък и с него си купуваш почти ново Q7, вече не е много логично да приемаш каквото и да е чуждо мнение. Но в настоящата студия за китара, семплер и 7% от населението няма да говорим за хората с ниско IQ, които създават продукти за хора с още по-ниско IQ. Няма да е достойно, ако не бъдат споменати другите хора, които спомагат да се лансира явлението „чалга“. Те са българи, които помагат при превода на „Доко, Доко“ от цигански на български. Те са хора, които могат примерно да преведат „Бургаски вечери“ на „Тоника СВ“ от български на цигански. Намирам, че това е най-ефективното действие за интегриране на ромите сред нас. Другото - самата чалга - е интегриране на българите сред ромската общност.

Следват и част от хората, които продават стъклени чуж­доземни мъниста на индианците в резервата. Никой не бива да бъде осъждан, че работи за пари. Само може да бъде спо­менат:

1. Тончо Русев - във всеки подвид обществена изява в една страна има по един въздесъщ Кашчей Безсмъртни, Тончо Русев е неувяхващият символ на българската естрада, чалга и прочие музика. Друга българска музика просто няма. В тази стремглаво застаряваща страна Тончо Русев(ците) имат статус-символ, който може да бъде сравнен с онова, което е да речем един Андрю Лойд Уебър за Англия. Бо­жичко.
2. Надежда Захариева - у нас поетите се хранят от това, което най-много мразят. Жената на покойната светла личност Дамян П. Дамянов всъщност пази в тайна работата си за Кон- дьо, Мондьо и компания. Всеки умен човек би го правил - на нея можем само да й се радваме, защото в текстовете на чалгарите отдалеч личи пърформансът на една сръчна рима. За сравнение - съществува шотландски фолк по стихове на Робърт Бърнс. Но нещо не е същото. Божичко.
3. Недялко Недялков - синът на поета - настоящ революционер, Йорданов. Един чудесен хроникьор, на който пайне­рите плащат добре и придават смисъл на неговото съществуване. Никой не е направил повече за държавата Чалгария от този непознат човек. За сравнение с големите тук не може и дума да става: това ще означава един човек да получи награда „Пулицър“ само защото умее да се пули адски добре.

За пореден път случаят идва да покаже, че дървената естрада, сивата поезия, жълтата хроника, тъжният таксимет­ров бекграунд и големите цици, набучени на кол (вместо овнешка глава), могат да разбият изгнилите врати на безкритичното национално съзнание. И да се настанят в него.

Защо е безкритично?! Както пояснихме по-горе: много се е стискало.

ЧАЛГА Е! (когато музиката се произвежда от оторизираните дилъри на фирмени ковчези за християни.

Не, не е прекалено. Докато светска Турция излъчва убийствени и модерни клипове с тънката червена полумесечна линия в тях, у нас нещо не е наред. Докато Франция разра­ботва своя държавна политика в противовес на американ­ското и английското влияние в културата, у нас нещо не е наред. Докато мексиканците даже вече престанаха да подра­жават на северните си братя - културните хегемони, у нас нещо не е наред. У нас в ориенталски маанета се пее за лош секс с българки. Иде ми да изпея „не съм националист и ни­кога няма да бъда“! Просто питам защо у нас всеки музикант прави римейкове па „Гол кючек 2“, а никой не разрови дори един Йоан Кукузел, за да сглоби поне едно нещо, приличащо на „Аmeno“ (Ера). Нищо хубаво не се случва напоследък и наистина нищо не е наред.

Помислете малко за Теория на конспирацията в глобален музикален мащаб.

Знаете ли какво щеше да ви каже героят на Мел Гибсън от филма „Теория на конспирацията“, ако го питате какво мисли за чалгата? Щеше да ви каже буквално следното:

Мел: „Основна задача на масоните и евреите е с ресурси на американците да изтикат славянското влияние отвъд проливите. По този повод се водят малки регионални войни и се създават невзрачни муслимански държави, които са част от огромен замисъл: да се създаде ислямска културна дъга по веригата Босна, Черна гора, Албания, Косово, Тетово, Родопи, Кърджалийски анклав, Сакар, Делиорман барабар с Варна. Така гърците ще бъдат изолирани от православието по суша, а ислямът отново ще вижда Виена с просто око и ще може да смущава виенските валсове с гласа на мюезина, Руските романси и интереси се отдалечават със стотици километри, а Шер, Рики Мартин и Дженифър Лопес ще се слушат само от Евгени Минчев и благоверния му испански посланик.

И ако в този план сърбите вече са победени по най-тежкия начин (забелязахте ли, че те воюваха срещу американските ракети предимно с рокендрол? Това трябва да ви говори много) и половината дъга е готова, то и с втората част от тази ислямска музикална дъга няма проблем. Неусетно почти сами българите цъкат ВЕФ-а и му нагласят станциите на ориенталска вълна. Защо така се получава при вас, не мога да ви кажа, защото ме гонят тайните музикални служби от ложата на софийските таксиметрови шофьори... Изчезвам, не си ме виждал!...“

Ето това щеше да каже героят на Мел Гибсън по въпроса за теорията на музикалната конспирация и щеше да емигрира. Налудничаво е, нали?

Трудно е да повярва човек. Няма такава държава.

Казаха ми преди дни, че в Чалгария чалгата е „народна музика“. Ще повярвам в това едва когато сам Иисус Христос, да се слави името Му, слезе по анцуг на Земята, щракайки с цръсти и кършейки кръст.

Но Той гледа всичко това отгоре тих, невъзмутим.

Мартин Карбовски

https://www.lentata.com/