ДА НЕ ОСТАНЕ СЛИВА НЕОДРУСАНА!

ДА НЕ ОСТАНЕ СЛИВА НЕОДРУСАНА!

Този човешки и природен призив и днес е особено актуален в разгара на лятото, но, като че ли, повече в преносния му смисъл. Преди години по дворища, кърища и крайпътни дървета, с пръти, сопи и раздрусване на клоните се обираха до шушка назрелите сливи и джанки и в каци, варели и бидони тихо, с приятно бълбукане ферментираше материала за „казана“. Блажени години, когато все още имаше народ по селата и неогражданените им напълно потомци по градищата прилежно спазваха древната традиция. Нямаше село и дори махала и паланка без вездесъщия казан, за който се чакаше ред и около който обикновено възрастни мъже припряно се суетяха, докато се осъществяваше алхимичното чудо на превръщането на сварения материал в драгоценната за българина течност. И плахо се питаха един друг, кой колко литра е изкарал. Защото се случваше на аджамии, неовладели изкуството за подготовка на материала, от чучура на казана да потече бистра водица, вместо ракия. Около това сакрално място често се навъртаха местните алкохолици и си изпросваха по чашка, уж да оценят качеството на продукта. Въпреки, че за момента освен градуса друго нямаше за коментар. 

Отлежаването и добавянето на билки и прочие магии за вкус и аромат си оставаха „топ секрет“, особено за признати майстори, като манастирските богоугодници. Още в носа и набцето ми е аромата и вкусът на благата ракийка на игуменката на Горно оряховскиа манастир Пелагия, която пихме преди много години заедно с великотърновския владика дядо Стефан и сестрата на неотдавна починалия патриарх Кирил. Случайно се оказа, че племенника на владиката ми е колега, с когото работехме от години заедно, а на Пелагия бях помогнал за разкриване на голяма кражба от манастира. Там кръстихме по канона и малкия ми син.

Лично аз от над 50 години си варя ракия от джанките в двора на селската ни къща и тази на вилата ни до града. В това мъжко изкуство ме посвети леля ми, която е била кръчмарка и знаеше почти всичко за алкохола. Тя, светла и памет винаги твърдеше, че по-хубаво и здравословно питие от домашното вино и ракия НЯМА.

А, ЗАЩО е така?

Когато купувате бутилка, макар и най-скъпо вино, независимо какво, във всяко вино, за спиране на ферментацията е добавен "сулфат". Във виното конкретно слагат Sodium_bisulfite, т.е. – обикновен фотографски фотофиксаж! Влезте в който и да е скъп магазин за вино, вземете най-скъпата бутилка френско, или италианско вино, и на нея с най-дребни букви отзад на етикета ще видите написано «sulfites»... Значи, ако искате сами да си проявите (фиксирате) лентата от стария фотоапарат, можете да го направите и в скъпо френско вино. Между другото, фотопроявителят "хидрохинон"се използва и за лекуване от малария...

И колко струват в такъв случай всичките тези въобразяващи си, че са познавачи сомелиери - дегустатори на вина? Какво помирисват от чашите с вино? Какво премляскват? Какъв "букет" от аромати, какви дегустатори са, когато не могат да отличат обикновения фотографски фиксаж, присъстващ във всяка бутилка?! Така че, безполезно е да "нюхат". Сега бирата и почти всички напитки, се прави така: вода от водопровода, капки с дъх на хмел, и където е нужно – оцветител. Вече всички химически аромати и цветове са в наличност. Стигна се до там, че даже дъхът на пушено месо, или риба се добавя с капкомер. Кой сега ще ти опушва каквото и да е? Пушените колбаси вече не се опушват. Миризмата се добавя с пипетка...

Гойско питие

И така, ясно е, че "живо" (нефиксирано) вино не може да се продава в херметически затворени бутилки. То постоянно ферментира и отделя газ. Затова виното трябва предварително да се фиксира, макар и с фотофиксаж. Това се отнася за всички напитки, произвеждани чрез ферментация, както и бирата. Това, че във виното и бирата тайно се добавя чист спирт, вече е здраво установена традиция. Затова, да се купи вино или бира, без добавен спирт, е като да се играе на "руска ролетка". И възниква въпросът: не е ли по-добре да си правим виното и бирата сами, в домашни условия. Ако ги ферментираме сами, те задоволяват всички изисквания за "жива храна". 

Живо вино, или бира не може да купите в херметически затворен съд, даже и да пише, че е "живо пиво". Щом бутилката е затворена херметически, значи съдържанието не е живо, а е фиксирано, с някакъв химикал, например, с много популярния за тази цел, етилов спирт. Да приемем за опростеност, че ако бирата е над 4 %, а виното над 9 - 11%, това значи, че е добавен етилов спирт. Макар че, при безсъвестност на производителя и 4 % алкохол може да е от спирт. Така хората стават алкохолици, без да го съзнават. Лично аз преди няколко години на фестивал на бирата, дегустирах живо пиво в центъра на Пилзен, в павилиони до градската катедрала, където се продаваше натурално живо пиво, направо от дървени бурета. Вкусът и бе наистина различен и въпреки, че със съпругата обърнахме по две халби, не почувствахме никакво опиянение.  

Да напомним, че никога молекулата на етиловия спирт не присъства в натуралния нефиксиран алкохол, в чистия си цялостен вид, и че алкохолът при естественото вино, или бира принципно се отличава от алкохола на химическия етилов спирт. "Градусът" в натуралните вино и бира присъства само във вид на отделни активирани фосфорилирани части от молекулата на алкохола, в неразделен комплекс с други фосфорилирани натурални молекули. И в същността си тези фосфорилирани комплекси на отделни части от алкохола са съвсем друго вещество, нямащи никакво отношение към фабричния алкохол, който е чиста отрова и е опасен с това, че мимикрира като естествен алкохол!

За разлика от натуралния алкохол, дестилираният по същество, за организма е "троянски кон", който поради приликата си с естествените молекули, лесно прониква в организма, а всъщност е отрова. В натуралното вино и бира НЯМА нито една цяла молекула алкохол. Там въобще няма чист спирт! 

Що се касае за домашно приготвените ракии от здрави и добре ферментирали плодове, разликата от фабричните, произведени от спирт от зърнени култури с прибавени есенции е огромна. Всички помним в първите години на прехода производителите на фалшив алкохол. Лично съм водил няколко разследвания за такива, обикновено ромски производители с халетата пълни с десетките варели фабричен етилов алкохол и „майсторите“ натъманяващи с оцветители и аромати съответните „уиски“, „водки“, „коняк“, „ментовка“ и прочие артикули и откровените им признания, че са в състояние да наподобят всеки истински алкохол със съответното съдържание и „оригинална“ опаковка. Китайските майстори на ментета ряпа да ядат…

Светослав Атаджанов