Агентът публично каза кратко:
“Ти може да не искаш и майка си”.
Тази фраза издава три неща:
* дълбок комплекс за сексуална непълноценност;
* осъзната евнухоидност;
* ярък Едипов комплекс.
Прилича на нещо като псуване на майка, така характерно за простаците и за... комунистите.
Избълбукването от подсъзнанието на афектирания (при афект контролът на разума е снижен) точно на тази фраза ясно демонстрира разбираемо непроизволно освобождаване на изтласкани отпреди в подсъзнанието насочени към майката любовни импулси (и желания) на непълноценния в сексуално отношение вероятно джендърно отиентиран субект, външно изглеждащ като представител на мъжкия пол, без това да е съвсем сигурно.
Желанието да си главнокомандващ армия също е обяснимо като хиперкомпенсация на комплекс за сексуална непълноценност и на Едипов комплекс.
Едиповият комплекс е характерен за комунизма и комунистите.
Според Зигмунд Фройд този комплекс се поражда у малкото момче като две основни нагласи: привличане и обич към майката, придружени от ревност и латентна омраза към бащата.
Дълги години преживяването е най-интензивното в живота на малкия човек и наподобява истинската любовна връзка после с нейните страсти, копнежи и ярост.
Момчето (по-късно юношата) се страхува да не загуби покровителството на баща си (в случая и той агент на ДС). В същото време го вижда като конкурент спрямо въжделенията към други жени. Всичко това води до тежки конфликти в душата му и съответно до психични проблеми и ексцесии.
Във филогенетичен план погледнато, в първобитната орда бащата бива убит от синовете, които искат бащиния статус и подсъзнателно (а и реално) търсят съвкупяване с майка си. Мястото на господаря-баща (padre padrone) заема Големият Брат (Big Brother), който е начело на унищожаването на всичко, което е свързано с Бащата (Отеца), и е архитект на самоцелното преклонение пред Жената. Братята вече могат да разполагат с всички жени в ордата.
За комунистите, както е известно, бащата не съществува. Комунистическата революция – Големият Брат (Партизанинът) в обществен смисъл – убива Отеца във всичките негови основни архетипи: Бог, Цар, Патриарх, Отец, Учител.
И бруталният Голям Брат сам става след убийството даже Баща на народите, присвоявайки всецяло позициите на всички бащи. Обикаля цялата държава, флиртува с всеки и т.н. Не е нужно да се пояснява, че у нас отцеубийството на Бог-отец става чрез воинстващия атеизъм на българите, убийството на бащицата Цар – чрез републиканството, на патриарха – чрез Държавна сигурност, на Отечеството – чрез комунистическия интернационализъм и сегашния евроатлантизъм и т.н.
Но как става отцеубийството на реалния отец?
При комунизма това става чрез идеология. Важните неща, които неимоверно и задължително трябва да се обичат по време на комунизма, а и сега – в периода на посткомунизма, са от женски род и се идентифицират с Майката.
Това са: милата Родина-майка (няма вече Иванвазовото Отечесто любезно), Партията, която е едновременно майка и любима (тук прозират инцестни мотиви), скъпата Република, Държавата, Демокрацията, майка Европа, майката Природа, майката Земя, Гора…
В същото време за Бог, за Цар, за Дух, за Патриарх (от латинското pater – баща), за Отец (нарицателно за свещеник, монах, като отец Паисий), за “Отче наш”и др. е забранено даже да се мисли.
У нас вече цели осем десетилетия властва атеизмът, властва комунистическият материализъм (от латинското mater – майка), който е свързан с атеизма ни, все още властват комунизмът и от 30 години сме под ярема на крадливия вулгарен посткомунизъм.
Материалистичните българи са отчуждени от Духа (Светия дух), от възвишеното и святото.
Нещо повече, отец Сергий Булгаков казва:
“Большевизм родился из матерной ругани”.
Значи, комунизмът и посткомунизмът се раждат и се разпространяват главно сред нациите, които най-много псуват на майка, обиждат на майка, като агент Иван, а това сме ние, българите, сърбите, и руснаците.
Ясно, че псуването на майка има инцестуален смисъл и е проекция на Едиповия комплекс на цялата съответна нация. Убивайки реално или символично Бащата, Отеца, във всички негови ипостаси, българите се наслаждават и вече дълги десетилетия безогледно се възползват по почти перверзен начин от придобитите чрез отцеубийството (каквото всъщност представляват като интегрален символ превратите през 1944 и 1989 год.) многобройни майки (и жени) – Партия, Държава, Европа, Природа, Демокрация, Вода, Гора, Земя, работеща и експлоатирана Съпруга. Задоволяват ниските си инстинкти, грабят тези майки и жени, изтощават ги с долните си страсти, погубват ги с алчността си.
Не мислете, че отцеубийците обаче забравят стореното и не изпитват вина, тревожност и угризения заради погубването на Отеца и заради блудствата с Майката и Жената. Напротив, те имат мъчителни преживявания. Често те избълбукват от подсъзнанието, като в този случай с тлъстия агент.
Яростно търсят нов и по-удобен водач, Биг Брадър, с роля на фиктивен Баща. Той трябва да е от братята, трябва колкото може да е по-близък до простолюдието, да е “човек от народа”.
Дълги десетилетия Големият Брат беше Тодор Живков от с. Правец, после дълги години, сега пак, Биг брадърът е агент Сава от с. Дръндар, после – агент Гоце от с. Сирищник, а сега се очертава, че едно-две десетилетия ни води могъщият генерал-лейтенант д-р Бойко Борисов от с. Банкя и неговия фаворит агент Иван.
Тези иначе симпатични хорица са символ на компенсаторния механизъм на националния Едипов комлекс на българите, това е истината.
Забележете, че по принцип почти всички те са целибатери, без реални семейства, най-много да имат по някоя временна любовница фотографка.
Тези персони по един особено демонстративен начин показват наяве особената си перверзна любов към недостигнатата в ранното детство като сексуален обект Майка.
Например, всички важни постове у нас са предоставени на жени.
Най-високопоставеният български гражданин в света по едно време беше жената, която ръководеше ЮНЕСКО и се готвеше да застане начело на ООН, др. Ирина Бокова; тя е дъщеря на комунистически велможа, който според градската легенда (вж. Уикипедията) е свързан с убийството на художника Райко Алексиев. Следващо е комунистическото чедо Сталинка (преименувана КриСталинка) Георгиева, която сега е незнамкакваси в Световната банка. Начело на Парламента, два мандата, беше герберката от Плевен буля Цецка Цачева Данговска. После дойде ПКП. Дълги години най-важният ни посланик (в САЩ) е застарялата комунистка баба Елена Поптодорова, по-известна с крадене на кремове. Винаги жени са вицепремиерки, снахата на Политбюро Миглена Кунева-Пръмова, онази любовница с дипломите и т.н.
В Правителството основните фаворити са жени, на тях са поверени най-важните министерства. Върлата социалистка Мая Манолова, човек на братя Галеви, беше омбудсман(ка), май ще става и президент. Ен мандата като кмет на столицата ще изкара Данчето Фандъкова. Помним, че три дами, без участието на мъж, което беше послание, подобно на сексапилните охранителки на Муамар Кадафи, сформираха управляващата сега коалиция.
Даже преди време Големият Брат Баце по характерен начин се пошегува, че “ако се напъне”, може да сложи и жена за български президент, което не е лошо и не е ново.
В съдебната система фактически винаги властват дами. Съдиите са жени.
В Четвъртата власт от години колят и бесят главно представителки на нежния пол, да не ги изброявам жените-шефове на медии, Мадам В. и т.н. Те получават от европейските фондове милиони за реклама, получават милиони и от бюджета, от КТБ, от олигарсите и т.н.
Безбройните калинки, десиславки, сабриетки, мариянчета, денички и др. на важни и добре платени постове показват скритите мъжки щения на Братята във властта или компенсаторни прояви на Едипова виновност.
С извинение, но на мен ми прави впечатление, че и доскоро най-високопоставените по ранг мъже у нас – държавен глава, шеф на европейска партия, шеф на силово министерство и др. – са в известна степен женоподобни и с външен вид и поведение спокойно могат да се причислят към нежния пол в политиката.
Съпругите и заместниците (вицепремиер, например) на тези женоподобни “мъже”са с определено по-мъжки функции и с много по-подчертано мъжко поведение.
А що се отнася до мъжете в Парламента, там могат да се видят два основни типа хора: това или са подпити бъхлясали братя-комити с калпаци, специализирани в яденето на курбан чорба и пържени трътки (ей, пак Фройд) и в пиенето, в нищо друго, или особени нежни персони с меки китки и влажен евродепутатски момински поглед.
Консултантите на правителството обикновено са с тънки гласове и бели чорапки.
Има известни по света изследвания, които показват, че даже и прекомерният натрапчив интерес и патологичната обсебеност спрямо всякакви подземни съоръжения (метро, тунели, подлези), към спортни зали, към магистрали, ленти, срязвания на ленти и др., които във фройдистката екзегетика символизират майчината утроба и пъпната връв (funiculus umbilicalis) и срязването ѝ, също показват ясно, че при определени хора или общности са налице засилени Едипови импулси, както е у нас през последните десетилетия.
С една дума нашето нездраво и погиващо общество върви по странен път на деформации и отклонения във всички сфери, включително и в сферата на обществената психопатология.
Последният писък на българския национален Едипов комплекс е изборът на Корнелия на поста на Вълко Червенков (какво име, нали!) и на Тодор Живков-Янко, за пръв път в историята на БКП/БСП. Корнелия стана Тато.
А още по-фамозната проява на Едиповия комплекс е кака ПКП в Народното събрание, така добре охарактеризирана от един доста известен селски простак.
Тъй че няма нищо за чудене в кратката фраза на агент Иван за майката.
Четете Фройд!
Четете и моите текстове!
Купувайте и четете моите книги!
Търсете ги в сайта: www.tornadobg.com
акад. Петър Иванов
