Държавата на повредените мъже и мъртвите жени

Обобщенията “мъже – жени” често се правят на килограм, често са несправедливи, неадекватни и напълно ненужни. Но след поредната новина за убита от мъжа си жена, е крайно време да осъзнаем, че има нещо много сбъркано в сериозна част от мъжете у нас. Защото психопатията да убиеш партньора си и общото ви дете заради обикновена раздяла не е присъща на жените. Затова и в черните хроники няма застреляни от съпругите си мъже.

Навярно възпитаваме синовете си грешно. Патриархалните култури, каквато е българската, гледат на мъжката емоционалност като на слабост, и налагат на мъжете един състезателен дух, който води към разни имагинерни представи за успех, победа и реализация на всяка цена. В резултат виждаме зрели мъже, които не са се научили да се справят със загубата, с отхвърлянето и като цяло, с емоциите си. И тъй като не знаят как да преглътнат чувството си на унижение и самота, те се обръщат към агресията.

В психологически план това е задача, с която трябва да се справят жените, защото ако не осъзнаят ролята си в този процес, утре синовете им може да са новите насилници. В социален обаче, на държавата не би трябвало да ѝ пука кой какви детски травми има. Агресорите следва да бъдат преследвани от закона и да бъдат наказвани с цялата му строгост. Абсурдно е жените да търсят помощ от институциите и да не я получават. Абсурдно е психопати с неосъзнати комплекси и страхове да имат възможността да убиват спокойно. Абсурдно е да гледаме на Третия свят, където жените са безправна собственост с чувство на превъзходство, при положение, че у нас десетки жени намират смъртта си всяка година, а хиляди са жертва на насилие ежедневно.

Незабелязано допускаме да растат нови и нови поколения комплексирани мъже, които се намърдват навсякъде. Едни от тях се обличат във власт и наричат децата с увреждания “уж болни деца”, други стават полицаи, иронизиращи дошлите да търсят помощ жени със съвета да си оправят сами семейните проблеми, а трети стават депутати и отказват да приемат адекватно законодателство за домашното насилие.

Така бавно и полека се превръщаме в държавата на комплексираните “повредени” мъже и мъртвите жени. И ако утре вие, които гръмогласно отхвърляхте Истанбулската конвенция и които коментирате, че понякога жените си заслужават боя, откриете простреляната си дъщеря или арестувания си син, не бъдете прекомерно изненадани.

Автор: Десислава Любомирова