ДЕН ПЪРВИ. Бизнесът ти затвори ли днес? Или работиш в бизнес, който затвори? Ок, честито. Предстоят ти дни без приходи, но с разходи.
ДЕН ВТОРИ. Да, знаеш истината. Не е затворено заради Онези. Затворено е, за да се предпазят хора, които познаваш – клиенти, партньори, доставчици.
ДЕН ТРЕТИ. Обаче Онези носят вина. Понеже отварят и затварят с еднакво безгрижие. Оставиха бизнесите да поработят малко, колкото да инвестират пак в стока, персонал, консумативи.
ДЕН ЧЕТВЪРТИ. По радиото чу - Онези разправят, че помагат на бизнеса - 60 на 40, 80 на 20… Да, звучи като в ТОТО-то, само дето на него може да се вярва повече.
ДЕН ПЕТИ. Нищо де, поне си вкъщи. В някое междучасие на децата може да се вредиш за малко пред компютъра. Днес не успя? Нищо, утре.
ДЕН ШЕСТИ. Ок, вече си във фейсбук. Отвори страницата на премиера. Не, не слушай за асфалта. Чуй за онези тръби, дето били балкански, но всъщност са руски. А да, и ти струват 3 милиарда. Вече знаеш къде отиват данъците ти, които си дал с работа, работа, работа.
ДЕН СЕДМИ. Пускаш телевизора. И там Онези се разхождат демонстративно с джипа. Знаеш ли колко струва едно излизане на този автомобил - заедно с горивото, разходът за охрана от НСО, кортеж и екип за медийно отразяване? Спокойно, никой не знае. Било държавна тайна. От онези, дето те е срам да ги знаеш.
ДЕН ОСМИ. Толкова ти писна всичко, че вече си готов дори да се ваксинираш. Браво. Само че няма с какво.
ДЕН ДЕВЕТИ. Гледаш Covid статистиката и ти се реве. Няма промяна. А Онези не спират да ти повтарят, че ти си виновен. Понеже не успяваш да им следваш мерките, които мятат по теб с лекота и без много да мислят – като салфетки по чалгаджийка. Да, виновен си. Но за друго.
ДЕН ДЕСЕТИ. Имаше не един, а десет дни за размисъл. Използва ли ги по предназначение?
Радослав Бимбалов
