Дете на прехода  Разказ в три телефонни разговора и едно интервю

Дете на прехода 

Разказ в три телефонни разговора и едно интервю.

Героите на настоящия разказ са двама души, баща и син. Иван старши и Иван младши. Телефонен разговор 1: проведен между Виена и София през 1993-та година.

- Здрасти тате, как сте там?

- А, добре сме. Работа бол, правиме пари, трупаме пачки. Ти? Какво ново? Учението върви ли?

- Бутам го някак. Много ми е тъпо в тази Виена! Отегчавам се на макс. И Мимето ми звъни вчера, ела си, да се видим, та мислех..........

- Какво ще мислиш ти бе? Забранявам ти да припарваш до София. Ще се напиеш във "БИАД", нищо чудно да отстреляте някой по нощите с аверите, така за забавление. И после трябва да напрягам себе си и връзките си на предела, за да ти оправям бакиите. Твоята задача е да се отегчаваш и учиш там. 

- Какво ще кажеш да се инсталираме с Мимето на морето за седмица?

- Пращам ти я с първия самолет. Плюс едни 50 000 долара в сметката да се позабавлявате, младите. Разгледайте места като Ибиса, може Монако........

- Пфу! На тези места купона не ми върви. Комплексирам се, че не се вписвам в обстановката.

- Стойте си тогава във Виена, слушайте Моцарт и ми правете внуци.

- Добре, големи жертви и ограничения се налага да търпя в името на семейството. И да знаеш, бонуса от 50 ще го похарчим за една седмица.

- Става. Айде чао, бъдете здрави  и да не тревожиш майка ти с излишни приказки.

- Чао и лека. Поздрави на всички там.

Телефонен разговор 2: проведен между Ню Йорк и София 1998-ма година.

- Здрасти тате, какво ново при вас?

- Почти нищо, добре сме. Загубихме много пари, но стрелбите спряха, конкурентите са отстранени и изплуваме постепенно. 

- Да си дойда да приватизирам нещо? Чувам от авери, че големи пачки се търкалят по улиците сега.

- Пратил съм те чак зад океана, за да не си идваш лесно бе, идиот. Какво като на книга се водиш президент на холдинга? Работата ти е само да подписваш и да папкаш.

- Тук е скука и ми е носталгично. А и Мимето започна да ме нервира страшно, искам резка промяна.

- Сине, припомням ти последното ти прибиране от Виена и ти казвам да си налягаш парцалите! Въпреки промените, не си вън от опасност.

- Кога това? Когато ни прибраха куките с динамитните шашки, дето бяха цял тон тротилов еквивалент? Пак ти повтарям: никой не убихме и нищо не взривихме. Бяха ни за търговия. Откъде да знаем, че сделката е капан? Всичко изглеждаше 100% наред.

- Ти щеше да видиш как се влиза в затвора и се изгнива там. Добре че адвоката ми убеди съда, че доказателствата по делото са просто фоерверки, които ще се ползват за забавление, по случай рождения ден на баба ти. А и моите хора в прокуратурата захлупиха протеста на отравдателната присъда. Още съм ти ядосан заради тази изцепка.

- Направо не ми оставяш изход. Ще се забавлявам в Чикаго, идните дни, пък да става квото ще.

- Дано да ви закопчаят всичките. Нито ще ти платя гаранцията, нито ще проявя загриженост. Важно ми е тука да не палуваш. Че ми подриваш позициите и оронваш авторитета. Може и до просешка тоята да ни докараш! "Нощен труд", "Секс скандал", "Шок", че и онази, Вулева от "Сигнално жълто" те чакат още на летището. Предвкусват триумфа и утроения тираж на следващия брой, посветен изцяло на твоето пребиваване в територията.

Връзката прекъсва рязко откъм София.

Телефонен разговор 3: проведен между София и Лос Анджелис 2005-та година.

- Здрасти сине, баща ти те безпокои. Рано ли е при вас, наспал ли си се? Искам да говорим делово.

- Здрасти дад, купонясвахме малко снощи та.....ама казвай какво има.

- Искам спешно да се прибереш. Съдбата на холдинга зависи от теб сега. Идва новото време, аз съм се омазап доста чрез игри със всички управляващи партии през годините. Сега ни трябва завой на 180 градуса и ново лице. За да не ни погнат. И приятелите, и враговете. 

- Ох баща ми, точно се установих тук, услади ми се живота, купона е на макс, а ти ми викаш: идвай си. Спомни си как не ми даваше да припарвам до София назад в годините.

- Сега е друго, налага се да превъртим и обърнем играта. Прочее, случайно да си се запознавал с царя докато обикаляш казината?

- Влизам в казино и гледам само масите и блондинките. Симеон не е нито едно от двете, значи не.

- Както и да е, очаквам те тука до края на месеца и да се започва.

- Искаш да въртим бизнеса и парите различно, така ли? Ако е затова, налага се да ти откажа. Оттук България изглежда като безперспективна бизнес дестинация.

- Ъ?!? Моля? Я пак? Правилно ли разбирам, че отказваш?

- Не отказвам. Просто искам да ти втълпя, че е по-добре да продадете бизнаса, превъртите парите през офшорката и да акостирате с мама тук. Вече няма перспективен бизнес в България.

- И как го реши това, така изведнъж?

- Еми, от нас двамата, само аз съм завършил икономика във Виена, не ли?

- Чакай да поседна, че вместо да съм ти бесен, ми се подкосиха краката. Сериозно ли ми ги предлагаш тези неща? И в какво ще инвестираш? Скоротечен фалит?

- Ипотечни деривати, дигитални валути, нещо технологично. Бъдещето ни е тук, а не в България.

- Нещата дето ми ги наприказва току що са трудни за смилане. Даваш ли си сметка, че въртя бизнес от 20 години, вадя пари, а се намери точно ти да ми даваш ъкъл и чертаеш стратегии за развитие. Не го очаквах. И ти казвам: кранчето спира. Край на паричните преводи. Нали си велик инвеститор, забогатявай там, ще се радвам. Обаче, ми се струва, че скоро ще живееш само с паричната милостиня от майка ти. И гледай да ограничиш до максимум прибиранията вкъщи. По Коледа и то през година. Казвам това за твое добро и лична безопасност.

- Съжалявам да го чуя. Но ми се струва, че по-скоро вас ще ошушкат и вкарат в затвора, отколкото аз да фалирам. Разликата е, че сте добре дошли по всяко време при мен. На гости или за постоянно.

- Аз и майка ти ще си умрем в София. Няма друго място, където можем да се пренесем и да сме щастливи. Моля, този наш разговор, да остане напълно поверителен. Не искам да чувам никакви клюки или коментари около него. Ти и аз заехме позиции, взехме решения. Ще ги изпълняваме, ще си носим отговорността за тях и точка. Лек ден и успех.

- Лека нощ на теб. И успех.

Интервю по пловдивска кабеларка с Иван младши 2020:

Водеща: Здравейте уважаеми зрители, наш гост днес е бизнесменът Иван Иванов, а повода да го поканя в нашето студио е да спедели мнението си относно правителствената програма за връщане на българите, заминали зад граница в началото на прехода.

Иван: Наскоро се прибрах и не съм много ентусиазиран. Вместо да ни уважават като успели се налага да се борим наново за позиции тук.

Водеща: Това все пак е нормално. Конкуренцията е еднаква за всички.

Иван: Правителството хем признава, че не е наложило подходящ бизнес модел, хем ни кани да споделим опит и да налагаме добрите практики, хем ни кара да се борим от нулата и със системата. Такава, каквато са установили и признават, че е неуспешна. Нуждаеща се от корекции и подкрепа. Това отблъсква и ме кара ди си мисля, че ни мотаят и лъжат с този зов за завръщане.

Водеща: Все пак, вие не сте съвсем безучастен към установените практики тук. Ще ви припомня едно предаване на "сигнално жълто" в което се........

Иван, прекъсва ядосано : Не, пуснете направо материала от "Секс скандал" да ви видят каква интригантка сте. Французите са казали: всяко нещо с времето си. Това, че съм си използвал младините на макс за лудории и купони ме вдига още над тези, които са лапали мухите тук!

Водеща: Чрез материала исках да припомня на зрителите кои сте. И вие и баща ви. И едва ли можете да претендирате за безусловно доверие и запазени за вас управленски позиции без борба. Не разбирам защо реагирате така негативно.

Иван: Кой ти плати на тебе за провокацията? Дойдох да говоря, че понасям удари незаслужено, а се оказва постановка, да бъда ударен още. Напускам ти студиото и ти казвам, че тебе няма вече кой да те пусне да се вихриш от другата страна на океана. Лично ще се погрижа чрез връзките си там. 

Иван става и напуска.

Водеща: Неочакван обрат. Исках да говорим за новата роля завръщащите се българи, но видяхте какво се случи. В оставащото време, планирано за нашия разговор, ще ви пуснем повече от зареденото видео на "Сигнално жълто", в което напусналия ни Иван Иванов се вихри. Бяхме планирали да е малък откъс с коментар. Сега ще е голяма изрезка. По-дълга и без коментар. Насладете и се, уважаеми зрители. И си дайте наново сметка какви са те "децата на прехода".

Спас Христов