Гледах го притеснено. Очаквах да се закашля поне веднъж по време на тия десетина минути ефир… Ама не! Дори има сили да се накара на всички.
Първо се навика на военния министър, че пускал президента във военните бази. „Ми как да го спра да ходи, по конституция има право“ измрънка виновно Каракачанов от другата страна на видео-връзката. „Тогава Мутафчийски да не ми иска доброволци!“ отсече премиерът и отряза благотворителността и емпатията в поверената му държава.
Скара се и на Брюксел – не са го чули да се моли за обща стратегия за втората вълна на короната - молил се „като малко дете“. Представих си онова малко дете в Барселона... стана ми тъжно.
Съвестта му била чиста, а икономиката на Европа се срутила, защото никой в Брюксел не го чул. „Теа 750 милиарда, за които още не сме почнали процедура да се взимат, вече са стотинки!“ – отсече финансовият гуру Борисов и с това узакони европейска инфлация в размер на поне билион и половина процента.
После се накара и на Нинова. Тя си го отнесе, защото наричала бюджет 2021 „предизборен“. „Не, следизборен бюджет е това“, изкрещя премиерът. С това той отмени всички евентуални избори, предсрочни или не. За него те са приключили.
И за мерките срещу епидемията се изказа, естествено. Раздавал „50 лева и нещо там на първа линия“. Откровено до болка, но не е негова. Наша е.
После ни се навика, че не разбираме всичко, което прави той за иновациите и високите технологии. „Строиме суперкомпютри!“, изтъкна Борисов. Не знам как си представя, че се строи компютър, но ДА, правилно четете, вече станаха няколко. Дано единият си го вземе вкъщи, та поне следващият път да ни управлява с по-свястна камера, че качеството беше кошмарно.
Издърпа и нашите уши, естествено. „Не ни харесват… И ние не ги харесваме“. Култово самопризнание, благодаря.
Днес премиерът показа нагледно как се ръководи държава – болен, от вкъщи. Както винаги – загрижено, лично, понеже му е бащиния.
Но най-вече като наистина болен човек…
Радослав Бимбалов
