ДИКТАТКО

Пред очите ни се случва ужасяваща метамофорза. От простоват популист, зает изцяло с лъскането на собственото си его и отглеждането на безгръбначни клакьори, премиерът на страната ни бързо се промени в нещо различно, но също толкова грозно.

Борисов вече е домашен насилник, опиянен от собствената си ферментирала душа. Той нахълтва в съзнанието ни с ритници, обвинявайки ни, че ние сме виновни за неговия вътрешен ад. Блъска ни в стените на кочината, в която ни отглежда и крещи, че ако не е той няма да имаме кочина дори. И трябва да сме му благодарни до живот, че не ни е оставил да мрем в собствената си мизерия на болни и бедни недоносчета.

Да, този публичен образ на премиера е далеч по-отблъскващ от предния. Но също толкова фалшив и неуспешен.

Колкото и да ни дразни, не бива да забравяме истината. Няма значение в каква гротескна роля е влязъл. Той се е вкопчил в собствения си врат, за да остане на власт, колкото може повече. Но не защото е просто самовлюбен шизофреник. А защото е поел ангажимент към доста по-ужасяващи от него твари да се присвоят едни сериозни брюкселски пари. Милиарди, пръкнали се от кошмара, в който заживяхме.

Не гледайте уродливия шут Борисов. Гледайте алчното чудовище, което наднича зад него.

Радослав Бимбалов