Абсолютно изненадващо от известно време насам се забелязва ново възраждане на интереса към дирижаблите, при това на фона на космическия туризъм. Доскоро те се използваха тук-там по света, при това изключително с туристическа цел. Оказва се обаче, че шепа компании работят усилено върху създаването на модерни дирижабли и балони с горещ въздух. Амбицията им е този вид летателни средства да возят пътници и товари на къси разстояния.
Огромните балони започват да се произвеждат през XIX век, а началото на ХХ столетие е тяхното златно време. Германия ги използва в Първата световна война. С този тежък период са свързани двете катастрофи на цепелини над страната ни.
Цепелинът е един от най-известните дирижабли – продълговати балони с двигател, кормила за промяна на посока и височина, с удобна гондола за пътниците и екипажа. Има твърда носеща конструкция, построена за първи път от граф Фердинанд фон Цепелин (1838 - 1917). Успехът на дирижаблите, произвеждани от него, води до употребата на името „цепелин“ за всички дирижабли с твърда конструкция. През 1909 г. граф Цепелин основава първата в света транспортна авиокомпания – „Германски дирижабли”, за редовни полети с пътници, товари и поща, както вътрешни в Германия, така и външни в Европа и през Атлантическия океан до Бразилия и САЩ. Граф Цепелин прави демонстрационни полети, като пътува към Арктика, Палестина и обикаля земното кълбо.
Хангарът за дирижабли
След прелитането му без кацане над България Стоян Миленков създава песента „Граф Цепелина, от тука мина и си замина! (О, Боже мой”). Песента бързо влиза в репертоара на ресторантските оркестри, които запяват
„Граф Цепелина, от тука мина. Какъв голям е, о, боже мой! Каква изящност! Какъв фасон! От тука мина, натам замина и завладя туй, що видя. Без виза и формално! Това е нахално! Ах, цепелина! За где замина? Крещи и вика Румена Ирина“.
„Граф Цепелин“ извършва 590 полета, превозва 34 000 пътници и изминава почти два милиона километра, без нито една повреда. Графът умира през 1917 г., когато неговите дирижабли вече са на „въоръжение“ в немската армия. Построени са гигантски цепелини, дълги 227 метра с балони от 68 000 кубически метра, превозващи до 50 тона товар. Един такъв въздушен звяр разполага с 20 двигателя от по 1200 конски сили, харчи 25 тона гориво и развива скорост от 103 км./ч. А екипажите могат да издържат повече от сто часа във въздуха.
В най-големите градове на света се строят огромни хангари и мачти за привързване на цепелините. Такъв е построен и в България – край Ямбол, като той е единствен за Балканския полуостров.
Край Ямбол се намира най-южната германска въздушна база, която има разузнавателни функции през Първата световна война. В хангара до военното летище се намира цепелинът, който прелита и шпионира над Черно море. Именно над морето се случва трагедия с падане на дирижабъла. Свидетелство за нея е запазено във вестник „Вечерна бургаска поща” от 9 декември 1935 г. Статията припомня катастрофата доста подробно:
„През 1915 г., когато общоевропейската война бе в своя разгар, късно през есента в Ямбол, североизточно от гарата, започна строежът на единствения в Балканския полуостров хангар за цепелини, който е бил довършен през август 1916 г. през времето 1916 – 1918 г. са стационирани в Ямбол три различни цепелина. Първият от тях е пристигнал през юни 1916 г., е CL10. След две щастливи летения над неприятелска територия той пострадва при силна буря над Черно море на 27 юни 1917 г. и не се завръща повече. На геройски загиналия екипаж в Ямбол, в двора на хангара, е издигната възпоменателна плоча”.
Трагедията е документирана, но освен нея в спомени на стари жители на Горна Оряховица е запазен един любопитен момент, който поражда въпроси за това дали горе-долу по едно и също време над България не са катастрофирали два дирижабъла, или просто случилото се не е съхранено за поколенията по най-достоверния начин. В Горна Оряховица до днес се разказва как през Първата световна война в местността Камъка катастрофира цепелин. При инцидента през септември 1917 г. от удара на гондолата върху каменния връх загиват осем германци.
Те са погребани в старите горнооряховски гробища. Голям интерес предизвиква коприната, с която е обшит цепелинът. Платът е разпределен между любители и шивачи, така че половината град се сдобива с копринени блузи и дълго време всички се хвалят с придобивката.
От същия брой на „Вечерна бургаска поща" става ясно, че вторият цепелин пристига в Ямбол през август 1916 г. „Неговите три смели летения над Букурещ удивиха света, но тъй като противовъздухоплавателната защита бе доста усъвършенствана, същият бе откомандирован за Германия. Третият цепелин, който пристига в България, носи името 1.59 и започва действията си на 25 октомври 1917 г., развивайки скорост 103 км/ч, носещ със себе си 52 000 кг полезен товар и 22 германски летци, между които и строителя по-късно на величествения въздушен гигант „Граф Цепелин“ - д-р Хюго Екенер”, пише възторжено бургаският вестник. Описва как разузнавателният полет на германския дирижабъл до Сахара е прекратен, защото действията на германците са разгадани от противниците. Съобщава и за още един инцидент с цепелин: „На 7 април: 1918 г. дирижабълът 1.59 за последен път напуска хангара в Ямбол на път за остров Малта. Комендантът Бохолд възнамерявал да се отправи към Огранто щрасе в Адриатическо море и оттам към Йоническо море.
Летейки над Адриатическо море, следствие възпламеняване на бензина цепелинът е опожарен и целият екипаж заедно с 1.59 претърпява геройска смърт на дъното на морето”.
Източник: Уикенд
