Дяволското гърло – една подземна пещерна мистерия

Всеки е чувал за пещера Дяволското гърло. И повечето от вас със сигурност сте я посещавали поне веднъж. Аз лично три пъти. Всеки път е различно и вълнуващо. Целта ми е да да ви запозная с местоположението, историята и характеристиките на пещерата. Една от най-известните забележителности в Родопите.

Къде се намира Дяволското гърло?

Дяволското гърло се намира в южната част на Родопите, на 1,5 км северно от село Триград и представлява един от феномените на Триградското ждрело. Ако пътувате през Пампорово, пътят ви ще мине през Широка лъка, покрай Девин и оттам към ждрелото. Ако пък идвате директно от София, може да се отделите от магистралата в посока Пазарджик, през Кричим, Девин и директно към пещерата. Изключително живописни са пейзажите, които ще ви обградят – високи отвесни скали, лъкатушещ и много тесен път, който на места е еднопосочен. Бъдете внимателни.

Триградското ждрело и река Буйновска

Пред Пещерата

Пред самата пещера има безплатен паркинг, който обикновенно винаги е пълен с коли, но самият път преди и след самата пещера има обозначения къде може да оставите превозното си средство.

Ако имате желание и сте изпуснали поредната група, влязла в пещерата, което се случва на всеки кръгъл час, бихте могли да изпитате адреналина на Алпийския тролей. Той представлява въже с макара и масивен алпинистки колан. Спускате се отвисоко надолу към края на тролея за около минута, движейки се наистина скорострелно. Опитайте заслужава си. Едно спускане струва 2 лева.

Дяволското гърло приветства всички!

Пещера Дяволското гърло е отворена целогодишно за посетители. Температурата е + 8 градуса. Пещерата е благоустроена – електрифицирана е и изградените стълбища са обезопасени с бетонен парапет. Дължината на пещерата е 1 км, а туристическият маршрут – 350 м.

Входът на пещерата

Влизането става на всеки кръгъл час със екскурзовод. Още в самото начало на разходката , той разказва за историята на пещерата, дава напътствия за безопасност и най-хубавото е, че можете да снимате със светкавица. В много от пещерите това е забранено.

Разказът започва с това, че пещерата е пропастна. Резултат от потъването на земните пластове вследствие на кухините, които образува реката преминаваща през Дяволското гърло. Естественият вход на пещерата всъщност е нейния изход, през който ще преминете в самия край на разходката ви в подземното царство. Ще бъдете запознати и с най-популярната легенда за пещерата, която най-вероятно знаете, но за тези, които не – ще я разкажа малко по нататък в разказа си.

Изкуствено прокопаната галерия-тунел

Входът и Бучащата зала

Входът на пещерата е изкуствен и представлява 150 м-изкуствено прокопан тунел, след който влизате във Бучащата зала, наречена така заради грохота, с който водата на реката пада от 42 м. височина. Това го прави и най-високият подземен водопад на Балканите. Бучащата зала е с дължина 110 м, ширина 40м, и височина 35 м. Тя е втората по-големина подземна галерия в България след входната зала на Деветашката пещера.

Вдясно от нея върху скалата ще видите фигурата на Орфей в човешки размер. Оттам ще влезете в малка подземна галерия.

Образът на Орфей

След свободно снимане и разглеждане предстои и най-голямото предизвикателство на Дяволското гърло – 301 стъпала, по които трябва да се изкачите за да видите подземния водопад по-отблизо, а също така и да излезете от пещерата. За тези, за които стъпалата са трудоемко начинание е възможно излизане и през входа, от където се влиза. Внимавайте, тъй като парапетите са леко хлъзгави, съветът ми е дръжте се здраво и си гледайте в краката. Нагоре по стълбището са изградени няколко панорамни площадки, от които се виждат водите на реката, както и тези на водопада – на най-високият подземен водопад на Балканите, намиращ се в Родопите, в пещерата Дяволското гърло. Ще видите и малко изворче, в което туристите подобно на Фонтана Ди Треви в Рим, хвърлят монети и си намислят желания. Над него ще съзрете и образът на Богородица в скалите.

Спомням си как в пещера Снежанка също имаше малко кладенче с монети. Такива може би има във всяка една пещера.

Бучащата зала

Интересно е, че в пещерата дава дом на 4 вида прилепи, обитаващи я през различните сезони. Установено е наличието на колонии от голям и малък подковонос, дългопръст нощник, както и дългокрил прилеп (най-голямата колония в България и на Балканите). Дяволското гърло е едно от най-значимите прилепни убежища в България.

Легендата разказва…

Когато младата и хубава Евридика – жената на Орфей умряла след ухапване от змия, Орфей, решен да си я върне отишъл в подземното царство на Хадес. Легендите говорят, че това място е именно Дяволското гърло. Впечатлен от невероятните мелодии, които Орфей сътворявал със своята арфа, Хадес най-накрая се съгласил да върне жена му в света на живите. Условието било Орфей, изкачвайки се към горния свят да не обръща глава назад. Малко преди да достигнат земята, Орфей се обърнал назад за да се увери, че Евридика го следва… и точно тогава тя потънала в дън земя. След повторната загуба на обичаната си съпруга, Орфей бил съкрушен. Плакал, плакал и от сълзите му бликнал извор, който и до днес може да бъде видян в пещерата и екскурзоводите със сигурност ще ви покажат.

Изворът, бликнал от разплаканите очи на Орфей

Целият свят тъжал заедно с него. Не след дълго, легендата разказва за вакханките, които го разкъсали на парчета.

Проучвания на Дяволското гърло

Най-голямата загадка в тази пещера се оказва подземната река. В далечната 1962г. Никола Корчев и Елена Пъдарева успяват да достигнат до Бучащата зала, но липсата на подходяща екипировка и опит осуетяват по нататъшното им продължаване по пътя на реката. 1968 г. остава в историята, когато придощлата река помита по пътя си над 350 кубика дървен материал, които увлечени от бурните води потъват в пещерата, от които нито треска не излиза на изхода на реката, който се намира на няколко стотин метра от входа на пещерата. Опит с оцветители на водата, показват, че са необходими час и половина за да може водата да измине пътя от входа на пещерата до изходът на реката от нея. След изчисления учените установяват, че за това време със скоростта, с която се движи водата, оцветената такава е изминала 40 км. из дебрите на Дяволското гърло.

Пещерата…

Правен е само един опит за да бъде разгадана тайната на страховития сифон, който поглъща всичко. През 1970-та година двама млади варненски леководолази се гмуркат – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев за да проучат сифона и неговата мистерия, но за жалост намират смъртта си и телата им остават завинаги в подземното царство на Дяволското гърло.

В наши дни опитни пещерняци организират експедиции с лодки срещу течението на реката и ако желаете да бъдете част от тях е необходима предварително записване, но и голяма доза смелост. Това се случва в периода от май до октомври. Аз лично, макар и любител на пещерните приключения все още не съм се престрашила, а и не знам дали бих?

Отново на горната земя

Ще напуснете пещерата през ествествения и вход. Вън, отново ще имате възможността да видите реката, която влиза в пещерата. Любезни търговци ще ви посрещнат с покана да опитате от тяхното производство – пчелен мед, различни сладка и конфитюри, и ако прецените да си закупите. Очаква ви малко слизане до самият вход на пещерата, където и най-вероятно ще сте паркирали.

Естественият вход (изход) на пещерата

Името на Дяволското гърло идва от формата на естественият и вход ( сега изход на туристическия маршрут), който наподобява голямо гърло, което поглъща водите на реката.

Дяволското гърло фигурира под номер 88 в Списъка със 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

Идея?

В рамките на един ден бихте могли да разгледате освен Дяволското гърло, но и село Триград, както и да отскочите до панорамната площадка Вълчи камък, за която вече съм ви разказвала. Aко решите да продължите с разходката из Родопите, непременно отскочете до Ягодинска пещера и панорамна площадка Орлово Око, както и Дяволската пътека.

Приятни мигове в Дяволското гърло!