Ще продължи ли да расте минималната заплата или ще влезе във фризера – този спор се разгоря на нова сметка в последните два дни покрай апокрифни предложения на социалното министерство за промяна на сегашната формула в Кодекса на труда.
Промените не са публикувани за обществено обсъждане и за пръв път ще бъдат обсъждани със социалните партньори утре, но КТ „Подкрепа“ и КНСБ вече излязоха с остри критики, че кабинетът цели да замрази минималната заплата. Социалният министър Ивайло Иванов ги събра с работодателите на среща днес следобед, но и след нея единствено се разбра, че ще има нова формула, вероятно с повече показатели. Обсъжданите намерения не засягат минималната заплата за 2025 г. – за нея вече е решено, че ще бъде 1077 лв.
От две години минималната заплата е вързана със средната по формула в Кодекса на труда, с която постигна несъразмерен ръст от 38%. Формулата бе въведена по инициатива на БСП, а официално бе аргументирана с директивата за адекватни минимални заплати на ЕС. Сега въпросът отново е на дневен ред, тъй като времето за транспониране на директивата в националното законодателство изтича, а сегашната формула е много далеч от изискванията на EU калинките. Освен това огромният ръст вдигна работодателите на протест и АИКБ даже даде постановлението за увеличението й на 1077 лв. от 1 януари на съд, сакън работещите в най-бедната страната в ЕС да не вземат глътка въздух…
Докато нашата формула ползва само един показател – средната заплата, директивата изисква в актуализацията на минималната заплата да участват най-малко четири задължителни показателя – издръжка на живота, общо равнище и темп на растеж на работните заплати и развитието на националната производителност.
На този фон КТ „Подкрепа“ обяви, че социалното министерство предлага минималната заплата да зависи само от инфлацията, което на практика би я замразило, защото напоследък НСИ отчита поскъпване с 1-2%. КНСБ също обвини, че се задава замразяване и бедност.
Днес пред социалните партньори министър Иванов е заявил, че предложенията за изменение в Кодекса на труда касаят въвеждане на критерии за определяне на минималната работна заплата, които са идентични с разписаните в директивата като задължителни, съобщиха от пресцентъра на МТСП. Точната формула очевидно ще остане за разписване в специална наредба. Ще се въведе и референтна стойност за оценяване адекватността на минималната заплата, както изисква директивата. Нови текстове ще има също за колективното договаряне и участието на синдикатите и работодателите в целия процес, става ясно от съобщението за срещата.
Какво казаха от КТ „Подкрепа“
„МТСП си е позволило да предложи текст с който да обрече 1/4 от работещите на мизерия, като предлага нарастването на МРЗ да е обвързан единствено и само с инфлацията! Дори пенсиите се актуализират на база ръст на средния осигурителен доход и инфлация. При направеното от МТСП предложение МРЗ никога няма да догони издръжката на живота. В същото време е налице задълбочаваща се демографска криза, недостиг на квалифицирана работна ръка в здравеопазването, образованието и въобще в стопанския живот у нас основно поради ниското заплащане на труда“, обявиха вчера от КТ „Подкрепа“.
Какво искат от КНСБ
Днес против предложения законопроект се обяви и КНСБ. В тяхното становище не се говори за обвързване само с инфлацията, но също се коментира, че се предлага „намаление или замразяване“ на минималната заплата. Този синдикат се е фокусирал повече върху измерването на адекватността на заплатата с линията на бедност, което е определено като „капан, който ще остави работещите българи в примката на бедността“.
КНСБ настоява да се измерят количествено всички групи променливи с конкретни индикатори и да им се дефинира тегло в конкретна формула, в която участие да имат темпът на растеж на работните заплати, инфлацията, коефициентът на неравенство в доходите, брутна добавена стойност (която заедно с БВП измерва резултата от производствената дейност) и най-вече – заплатата за издръжка. Такова понятие в нашето законодателство в момента няма, а КНСБ е единствената организация, която се занимава с измерването на заплата за издръжка. Има индикации, че такова понятие ще бъде дефинирано с предстоящите промени.
Как е сега
Сега сме в друга крайност с минималната заплата – за две години имаме 38% увеличение заради формула, която обвърза минималната със средната заплата. Тъй като самата минимална заплата участва във формирането на средната, сега всяко увеличение води до ново увеличение. Това особено силно изкривява възнагражденията в сектори с голям дял нископлатени работници, защото изравнява доходите на нискоквалифицираните с тези на квалифицираните, а и не оставя ресурс за кореспондиращо увеличение на останалите заплати.
Какво изисква евродирективата
Сегашните промени бързат да хванат крайния срок за транспониране на директивата за адекватни минимални заплати в ЕС, макар че въведената преди две години формула също бе оправдана с нея. У нас обаче директивата се чете изключително превратно – в нея има и изисквания за определяне и актуализиране на минималните заплати, и условия как да се измерва тяхната адекватност, а двете неща често се бъркат. „Сега“ писа многократно по тези проблеми, но отново припомняме какво пише в директивата по отношение на актуализирането на минималните заплати.
Държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати, установяват необходимите процедури за определяне и актуализиране на минималните заплати. Тези процедури се ръководят от критерии, определени с оглед допринасяне за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, с цел да се постигне достоен стандарт на живот и да се намали бедността сред работещите.
Държавите членки определят тези критерии в съответствие с националните си практики, като ги закрепват в съответното национално право, в решения на компетентните си органи или в тристранни споразумения. Държавите членки могат да вземат решение относно относителната тежест на тези критерии, като вземат предвид своите национални социално-икономически условия.
Националните критерии включват най-малко следните елементи:
– покупателната способност на законоустановените минимални заплати, като се взема предвид издръжката на живота;
– общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
– темпа на растеж на работните заплати;
– дългосрочните равнища и развитието на националната производителност.
Източник: narod.bg
