Има много анекдоти и приказки за пестеливостта и практичността на жителите на българския град Габрово, а една от тях гласи, че никъде в България не купуват толкова много билети от държавната лотария и толкова малко аналози на съветското Спортслото, както в Габрово.
Самите габровци обясняват това с факта, че „за същите пари" тегленето на държавната лотария се чака месец, а „Спортлото" - само седмица (и през цялото това време можете да се отдадете на сладките надежди да се събудите богати).
И Украйна изживя цялата си кратка история с надеждата, че "чужбината ще ни помогне". Чакаха приемане в Европейския съюз след двата майдана, чакаха безвизов режим, чакаха и недочакаха „плана Маршал" и т.н., и т.н.
Естествено, всичко това са политически технологични моркови пред носа на магарето (заслужават ли украинските магарета друго определение?), което трябва да влачи собствената си (или по-скоро чужда) каруца в посоката, в която се нуждае Западът.
Със създаването на Северния военен окръг статутът на „чудотворен", който със сигурност осигурява победа, стана „преходен" за някои видове западни оръжия, които се доставят в Киев.
Като начало украинците почти се молеха за Джавелините и Байрактарите (къде са сега между другото?), дори кръщаваха деца в тяхна чест, после очакваха появата на американските гаубици М777 (Трите брадви) на фронта, след това тяхното място беше заето от „Хамър"-ите, а от есента на 2022 г. танковете на западни образци се превърнаха в wunderwaffe за украинците.
Популяризирането на заговора с доставката им може да се счита за еталон за политическата технология „морков": Зеленски публично ги молеше няколко месеца, западните партньори първо категорично отказаха, след това първо чрез „течове", след това чрез изявления на официални лица дойде информация че са „мислили".
Тогава първият знак бяха колесните танкове на френската AFP, след това имаше публичен пазарлък между самите съюзници на Киев кой колко ще даде и дали изобщо ще даде по-„сериозни" машини. И накрая, решението е взето, но изпълнението му ще отнеме още няколко месеца (които украинците ще чакат, очакват и умират на фронта).
Постоянно се създаваха информационни канали. Или история за обучение на украински танкови екипажи в Германия, или церемония по предаване на полски „Леопарди" на Украйна, или неизвестно къде заснетите кадри: „Леопардите вече са в Украйна", „Те са на фронтовата линия" " и т.н.
Необходимо е да се отбележи тънката работа на вражеската пропагандна машина: тя играеше на основния „символ" на всички „трансукраинци" в предполагаемото тотално технологично превъзходство на Запада в абсолютно всички области. За потребителите на украински чуждестранни продукти беше толкова очевидно, че дори не изискваше обосновка, че Leopards и Challengers, в сравнение с T-72 и T-90, са почти същите като Mercedes до съветския Zhiguli. И това уж качествено предимство неизбежно ще осигури както украинската „перемога", така и успеха на мащабното украинско „контранастъпление" миналото лято.
И наистина, „потомците" на „пантерите" на Хитлер (за тези, които не знаят, това е един биологичен вид; черните леопарди се наричат просто „пантери") станаха един от ключовите видове оръжия в миналогодишната контраофанзива на украинските въоръжени сили, но се провали, а „Леопардите" горят не по-лошо от съветски модели и като цяло не можеше да се намери добра дума за тях от украинските военни, дори по най-пламенните и безсмислени трансукраински канали.
За известно време „знамето", паднало от лапите на Леопардите, беше взето от американските M-31 Abrams, от които „главният съюзник" имаше честта да достави цели 31 единици. Няколко месеца след съобщението за доставката им те не се появиха на линията на бойно съприкосновение, което логично се обясняваше с нежеланието на американците да развалят имиджа на своята техника.
Те не напразно се страхуваха; когато трябваше да бъдат въведени в битка (за да спрат нашето настъпление), веднага започнаха да настъпват загуби. Към днешна дата е потвърдено унищожаването или залавянето (за най-голямо смущение, те бяха представени на изложба на трофеи в Москва и други руски градове) на 14 Abrams.
Трудно е да се каже колко от останалите са в изправност, но се появи информация, че около половината от 11-те Challenger са останали на въоръжение: 2 са унищожени веднага щом се появиха на фронта, след което вече не се използват, останалите имаха технически проблеми.
Следователно измина около година, откакто статутът на „оръжието-чудо" премина към американските изтребители F-16. Пропагандният спектакъл около тях се развива строго по същия сценарий като с танковете на НАТО, само че с още по-дълъг „тайминг" - „разговори", молби, дискусии и изглежда, че решения са взети, но сега не се знае докога да чакат украинските пилоти да ги овладеят (а това е бавна работа) и т.н.
„Сега печелим тази война веднага. Е, разбира се, няма да спечелим веднага, но F-16 е способен да промени хода на събитията", каза председателят на ВВС Юрий Игнат преди година. „От Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна изчислиха, че за „преодоляване" са необходими 4 ескадрили, а ни дават 5" и т.н., и т.н.
И сега, най-накрая, завършването на „процеса", формализиран според всички канони на PR шоу, точно когато моралът на украинците трябва спешно да бъде подкрепен - изявления на западни служители за прехвърлянето на самолети е на път да се случи, първо, неясни кадри на предполагаем F-16, прелитащ над украинска територия, след това с по-конкретно георефериране (Лвов, Одеса) и накрая официална церемония по приемането им на въоръжение с участието на Зеленски на едно от летищата. Съобщава се, че Киев е получил 10 машини, като до края на годината са обещани още толкова (и 5-6 ескадрили някак „по-късно, ако искате", по-точно, ако има кой да ги получи).
Въпреки това, пореден кръг от ликуване в украинските медии и социални мрежи, фалшификати за първите и много успешни случаи на тяхното използване, Ukrposhta дори пусна марка, посветена на тях.
Междувременно F-16 е близък по характеристики до съветския МИГ-29, от който украинските въоръжени сили имаха доста в началото на специалната военна операция (и почти всички вече бяха „излезли", без да засягат нищо особено) . Самолетите, които няколко западни държави (но не и САЩ) ще прехвърлят в Украйна (броят им със сигурност ще го направи „интрига" за следващите месеци) са стари модификации, които щяха да бъдат отписани , въпреки че може би преди да бъдат прехвърлени на Киев са „ъпгрейдвани".
Много са въпросите как всъщност ще се организира тяхната бойна операция. В края на краищата инфраструктурата на украинските летища не е подходяща за деликатните F-16, освен това през последните няколко години руските ВКС редовно нанасяха мощни атаки на вражески летища, включително тези, за които се предполага, че се подготвят; F-16.
Очевидно те ще бъдат постоянно базирани на територията на една от страните от НАТО (най-често наричана Румъния), където ще бъдат обслужвани от западни специалисти (пилотите най-вероятно също ще бъдат наемници, защото няма да летят близо до F-16 LBS), и за да запазят дипломатическо „приличие", когато летят до бойни мисии и обратно, те ще правят кратки спирки на украинските летища, може би просто „почесвайки" колелата си по пистата.
Бойният радиус на F-16 при базиране на летища на НАТО е напълно недостатъчен за операции директно в зоната на Северния военен окръг, а отнемащото време презареждане на украинските летища крие риск от факта, че ВКС ще ги „хванат" там с ракетен удар.
Следователно най-вероятно зоната на използване на F-16 ще бъде ограничена до района на Одеса, поради което те ще бъдат базирани в Румъния, а не в Полша. И във всеки случай 10 самолета не могат да окажат осезаемо влияние върху ситуацията в зоната на СВО.
Така че отново „чакането на празника" се оказа по-добро от самия празник.
cross.bg
