Одриското царско име Хебризелм е съставно и се състои от две части - "хебри" и "зелм".
Първата му част "хебри ( "хебрю", "ебрю", "абрю" ) очевидно е идентична по звучене с названията на реките Хеброс ( Марица ) и Ебро в Испания. Съзвучна е и с древното име на Испания - Иберия, и на Грузия - Кавказка Иберия. Но какво означават тези имена?
Испанските етимолози свързват названията Ебро и Иберия с древната баска дума ebar, която означава "вода", "извор". Поразително е, че име Ебар съществува и в тракийския свят, а в българския език и днес се употребява думата "бара" - в смисъл на река. Испанските етимолози сочат и предиберийското слово ibir със същото значение.
Но какво ще рече странният термин "предиберийско"?
В Библията често се употребява понятието "вир" като неотменна част от най-древната - предеврейска - палестинска топонимия и хидронимия. Значението му е указано - "извор". Вехтозаветната дума е идентична с българската "вир" и много близка с българската "извирам", "извор". Като коренни жители на Палестина в Библията се сочат Енаковите синове - исполините, които не могат да бъдат други, освен наследниците на атлантите. Българският, както и баският език, имат много общо с речта на атлантите и пеласгите, така че названията, останали в древна Иберия от т.нар. "предиберийска епоха", явно са следи от времената, в които Атлантида е използвала територията на Иберийския полуостров като една от най-близките си колонии.
Така можем да разчетем и името на емблематичната река Хеброс - Марица - вода, извор, река. В горното си течение тя продължава да носи названието Ибър. Впрочем по същия начин се нарича и река Ипр ( Ypres ) в Белгия, а ненавистната за българския народ турска дума "ибрик" ( може би с нетурски, а тракийски и арамейски произход ) има същия корен - съд за вода.
Дали от "река", "поточе" не произлизат и думите, означаващи "нишка" в днешните латински езици - hibra ( исп.), fibra ( ит. ), fibre ( фр. )?
Имаме всички основания да приемем, че "хебри" означава "вода", "река". Но какво тогава ще рече "зелм"?
Думата "зелм" е много сходна с арамейското понятие zilam - "мъж". Първичният смисъл на арамейското слово веднага може да бъде разкодиран чрез българския език - то идва от "жив", "живеещ" - жилам.
Подир всички тези разсъждения и имайки предвид, че Хебризелм е одриско име, а територията на Одриското царство се формира по долното течение на Хеброс ( Марица ) и е пряко зависима от великата река, можем да заключим, че името ХЕБРИЗЕЛМ означава РЕЧЕН МЪЖ, МЪЖ ОТ РЕКАТА ИЛИ СИН НА РЕКАТА.
* Статията е написана на 27 август 2019 г. и е включена в книгата ми "Злато за смет. Исторически новели", излязла от печат през февруари, 2020 г.
Днес намирам много повече езикови основания да преведа Хебризелм като ПАЗЕН ОТ РЕКАТА, ЗАКРИЛЯН ОТ РЕКАТА.
Впрочем името Марица също означава "вода" - море, marе, is ( лат.)
Но важното в случая е, че още през 2019 г. съм доказала, че имената Хеброс, Ебро и т. н. означават "река", "вода".
Смятам, че името Европа, което Андрей Киряков поставя в същото смислово гнездо, има съвсем различен произход и значение.
Милена Върбанова
Мина
преди 9 месеца
Още едно доказателство за следата, оставена от древната българска цивилизация в европейската история. За световната- да не говорим. Много е жалко, че нашият древен народ не осъзнава какъв е. И сам се е е поставил в позиция на самоунижение- да се прехласва пред другите народи, да се комплексира, да се опитва да бъде като тях- вместо да погледне богатството в себе си и да осъзнае уникалността си. Благодаря, че има българи, които да ни го напомнят.
Коментирай