Херакъл е най-великият герой на "древногръцката"- а всъщност на тракийската и българска - митология. Разчитането на това име като "Слава на Хера" е един от очевидните примери, натрапени от предучилищни "етимолози", за нелепиците, битуващи в езикознанието и митологията. Също като Прокъл, "преведено от древногръцки" като "прославен".
Първо, разберете, че "гръцкият етнос" няма нищо общо с тези древни имена. Второ, "древногръцкият" е диалект на тракийския език. И трето - самата дума "клет" нищо ли не говори дори на лаиците, та я превеждате като "слава"? Виж, в по-късните имена като Клеомен или Клеопатра, когато словото "клеос" вече е възприето в смисъл на "слава" и е представено в своята цялост, може да му се дава такава трактовка. Прок обаче е прастаро име. За Прока Силвий - цар на Алба Лонга и баща на Амулий и Нумитор, който пък е дядо на Ромул и Рем - говори Диодор Сикул в своята "Историческа Библиотека". Както неведнъж съм споменавала, в древните думи наставките "ка" и "кс" са взаимно заменяеми ("сфинкс"), следователно Прока може да прочете и като Прокс - "роден", "близък". Тази транскрипция е свързана и с думата "прочный" в руския език - як, здрав, силен. Името Проклес, както заявих вече, произхожда от Прок с прибавен към него умалителен суфикс "ле".
Името Прок в женски вариант - Прокна - се появява в древния мит за Прокна и Филомела.
Но да се върнем на Херакъл. В масовото съзнание на тия, които в детството си са се докоснали до "Старогръцки легенди и митове" на Николай Кун ( впрочем вече и такива няма, новите поколения не четат дори научнопопулярни книги ), представата за Херакъл се слива с някакъв праобраз на днешните "мутри" или на холивудските терминатори. Каменна челюст, бедра диреци, камара мускули, наметната с кожата на Немейския лъв и ръце на професионален бияч, размахващи "дубина". Описанието, което му дава Аполодор, е съвсем различно. Според него синът на Зевс от Алкмена, последната смъртна жена, с която върховният бог се е съчетал, отдалече се различавал сред обикноновените хора с огромния си, свръхчовешки ръст и блестящи, пълни със светлина, очи. Това е образът на първата следатлантска раса от исполини, чиято физическа сила и интелект многократно превъзхождат човешките. Диодор разказва за неговите подвизи, чиито странични ефекти - дела, извършени сякаш между другото - поразяват с епохалното си величие и важност - такова например е стесняването на протока, наречен днес Гибралтарски, чрез увеличение на крайната земна маса на континентите Европа и Азия. Или прокопаването на дълъг ров в силно заблатената Темпейска долина, вследствие на което ненужните води са отведени другите и край река Пеней се образува плодородна равнина. Животът на Херакъл като земен герой, преди да се удостои с безсмъртие и да бъде приет сред боговете, поразява с необичайната си продължителност. Всички тези свидетелства на древните автори ние предпочитаме да възприемаме като легендарно преувеличени или отнасящи се към действията на цели поколения. Но не - не бива да съдим за възможностите на представителите на предишните раси с мерките на нашата човешка непълноценност и завист. Такива подвизи наистина са били по силите на тези исполини, както и създаването на колосалните омирови творби ( доскоро смятани за " колективно творчество") - те несъмнено са дело на един единствен бард. Джуджетата не могат да обсъждат делата на великаните. Те дори не могат да вдигнат достатъчно високо главите си, за да ги съзрат.
Според Диодор Сикул, Херакъл имал много синове от различни жени и те станали владетели на царства в огромната шир от Тракия до Индия. Трябва да сме горди, че Хераклидите са родоначалници на множество тракийски царствени династии в тоя безбрежен ареал.
Вече е ясно, че името Херакъл трябва да се свързва с атлантската и пеласгийска старина - но какво ще рече то?
На euscara - баския език, словото erri означава "земя". Същото значение има арамейската дума "иер". Кириат Иера - така се нарича древното палестинско селище, върху което хилядолетия по-късно кръстоносците издигат своя замък Керек. Интересно е, че Кириат Иера всъщност е понятие, изградено върху тавтология - често срещана практика в древността. От словото "иер" - земя - произлизат думи като "тера" ( terra ), " кера", "черна". Оттук пък се пораждат понятия като "владение" ( земя ), "царство", "господарство". Библията гъмжи от арамейски топоними, в които първата дума е "кириат" - царства на изконните ханаански владетели. Така пък се образуват собствени имена като Кир ( наложило се в персийската традиция ). От названията "земя, владение, господарство" произлиза и "гръцкото" понятие "кириос" - господин, както и "кириаке", неделя - ден на Господа. Оттук впрочем произлиза и немската дума "хер". Българските имена Кирко, Кера, Керан, Керана, Кераца и много други, имат същия произход и значение.
Понятието "иер" ( земя ) - тера, кера, черна - като прадревно, се е разклонило в много посоки е образувало безброй смислови гнезда. От него произлиза думата "иерархия" - власт на старите, старшинство. Следователно можем да преведем " иер" ( хер, "кер" ) - не само като "земен" и "господар", но и като "стар". Така наречените "стари" на земята, са атлантите и пеласгите. Те са всесилните господари и герои - "хероси" - на новото човечество. Те са неговите свещени - " иератически"- фигури.
Но от понятието "иер", тера, кера - земя - макар и в по-сложен ракурс - произлиза също думата "дъщеря" - дъщер - доштер - daugther (англ.) - тази, която ще дойде - "доще" - подир нас - на земята. Ето защо в тракийския и българиския език дъщерята галено се зове и "щерка" - "керка". Според мен името Кирка е свързано не само с "господарка", а и с "керка" и това е тълкуването ми на името на нимфата, превърнала, според Омир ("Одисея"), другарите на Одисей в прасета, а после склонила да върне човешкия им облик. Могъщата Кирка не само е "господарка" на остров Еея, но и "керка" на Хелиос.
В българската традиция не е запазен мъжкият вариант на "керка" - керк, син. Но в един от епизодите на своята "История", посветен на лидийското царство, Николай от Дамаск, споменава името Керс - на незнаен лидиец, намесил се в царските козни и логично - заплатил с главата си. Керс е епизодична фигура в разказа на Николай от Дамаск, но името му е съзвучно с името на Крес и омонимно с това на известния одриски цар Керсеблепт. Реки и селища с название Керса и Керс, се намират от Етиопия до Русия. Тези хидроними и топоними са свързани с понятията "земя", "приток", "завой", "рог" - думи, които си обяснявам имената на Херсон и Керч. Но имената Керс и Керсеблепт могат да бъдат доста успешно дешифрирани чрез понятието "син" - наследник на земята - керс, керк, керак.
Ето защо моят превод на царственото тракийско име Керсе-блепт, в което тълкувам "блепт" като "блез", "блаз" , "блазиус"- облажавам, блажен, благословен - е "благословен син". Тъкмо от тракийското "блепт", свързано с българската дума "благ" и с българските собствени имена Благой, Блажия, произхожда френското име Blaise - Блез - и италианското Биаджо - Biaggio. Писала съм вече по този въпрос, а също за словото blaga, запазено в диалекта на швейцарския кантон Тичино, населен с лигури в древността. В течение на вековете смисълът на словото "blaga" в Тичино е леко изменен и сега означава " гиздава", "пременена", "елегантна".
В цитираната си статия, посветена главно на името на Перикъл, заявявам, че истинското име на Зевсовия син Херакъл, според мен е Херк или Херак. Както се видя от горните разсъждения в настоящия текст, то е свързано с първични понятия земя, стар, герой, господар, син. Бих могла да го обясня по същия начин като името Керсеблепт - "блепт" в моя анализ възвръща истинското си древно значение - "благословен", "блажен". Но в езикознанието, когато става дума за толкова древни понятия няма матрици - важна е преди всичко личността, носител на дадено име, нейният характер и произход. Ето защо държа на първоначалното си откритие, че формата Херакъл включва основното име "херк" или " херак", към което е прибавен умалителният тракийски суфикс "ле" - Херак-ле. Тази форма означава "синче", галено название на любимия Зевсов син, последният потомък на бога, роден от земна жена.
Но, чакайте, паралелите не са свършили! От думата "хирк" произхожда името на страната Хиркания, древна област, намираща се югоизточно от Каспийско море, включена по-късно в Персийската империя. Названието й ще рече "Вълча земя", защото "хирк" означава "вълк". Нейните жители жители са я наричали с древното име Варкана или Вркана, което веднага ни препраща към санскритското понятие vrka - вълк.
Създаването на Хиркания се свързва с един "изчезнал народ " - дахи. Ние, българите, сме наясно, че този народ изобщо не е изчезнал - това са даките, чийто етноним означава "вълци".
Столицата на Вркана - Хиркания - неслучайно се е зовяла Задракарта - земя на Дракона. Вълкът произлиза от дракона и това вече звучи фантастично само на догматиците. Drka и vrka са почти омонимни понятия и близостта им е засвиделтвана на много места в митологията. Дракон и вълк са свързани във веригата на земнородените царствени хищници и с имената им са наречени първозданните народи.
"Вълци" са наричани воините на тези народи. Откъде идва названията "воин", "война"? От "вой" на вълк.
Но има и друг "царствен хищник", свързан пряко с върховния бог Зевс ( впрочем в предишен мой текст съобщих, че тълкувам самото име Зевс като zev, zeev, zew -"вълк" ). Това е орелът - "птицата на Зевс", същата, която кълве черния дроб на Прометей, прикован на скала в Кавказ. На съвременен гръцки език, "орел" е aethos. Но забележете, "древногръцката" дума за "орел" е " герак" - stiktogeraka или flyarogeraka - в зависимост от вида орел. Това означава черно на бяло, че в древни времена тракийското слово, означаващо "орел" е било тъкмо " герак" и едва по-късно е променено в "орел". А "герак" е влязло в българския речник като название на големия ястреб.
От казаното дотук, следва, че с голяма вероятност името Херак-ле означава ОРЛЕ, ГЕРАЧЕ. Тъкмо за думата ГЕРАК се сещаме винаги, когато произнасяме името на Зевсовия син.
В заключение отново се обръщам към безмилостните блюстители на "научния апарат". Дами и господа апаратчици, а какво да правим в случаите, в които никой не е работил по дадена тема? Как да прошнуроваме прозренията и идеите си, които, колкото и да не ви се нрави, се явяват за първи път - като искри, вещаещи избухване на вулкан - в българската и световна "историческа книжнина"? Колко "научни" са смелите мисли, разбили статуквото, чрез които човечеството прави нова крачка в познанието? Волю-неволю, ще трябва да приемете факта, че все повече калъпи ще се трошат и все повече мъртвородени "научни догми" ще се пръскат в прах. Нашата трагична ураганна епоха има и едно преимущество - тя разби много заблуди на човешкия род и позволи над тях да изгрее истината. Но само за този, който има очи да я съзре.
Милена Върбанова
