Пловдив си има “Капана”, а Варна –” Таляна”. Намира се в сърцето на града с най-интересните исторически потайности и с идеята да стане неговият артистичен квартал. Улиците му водят към морето и са оплетени като рибарска мрежа, че дори и варненци трудно намират пътя, за да стигнат, накъдето са тръгнали.
Разходка с най-известния млад краевед Християн Облаков изкуши цяла група негови съграждани и съмишленици да тръгнат по дирите на известни архитекти и инженери, сътворили някога тази великолепна градска среда със свой дух и историческа слава. Обиколката започна от атрактивната сцена “Кофража” пред Дома на архитекта, която е част от проекта “Реанимирай площада” във връзка с титлата “Варна –Европейска младежка столица”.
“Да не забравяме, че “Таляна” е върху археологическия комплекс “Одесос”, припомня нашият гид. Първата спирка е сградата на областна управа Варна- величествена с дворцова пищност, както я определя той. Тя се намира по главната някога улица “Преслав”, която заедно с “Цар Симеон” са свързвали пристанището и жп гарата с площада, където в миналото е било обществено-политическото сърце на града- общината, пощата, полицейският участък, а зад тях катедралата. Варненската гара с часовника, която прилича на Бургаската, но и обратното е вярно, е строена по проект на арх. Никола Костов и арх. Кирил Маричков – дядото на известния наш музикант, чието име носи, припомня Облаков. Сградата на областната управа, в която е била някогашната Българска народна банка, е строена през 1892 г. по проект на швейцарския архитект Херман Майер, който е довършил Двореца “Евксиноград”. Лявото крило се достроява три десетилетия по-късно като наподобителна архитектура и с блестящ проект на арх. Дабко Дабков . До областната управа обаче изоставена заради имотни спорове, стърчи запустялата сграда на някогашната Софийска банка- също един архитектурен шедьовър на арх. Дабко Дабков, със склуптурата на бог Меркурий- закрилник на търговци, банкери, с крилата шапка и жезъл, дело на Кирил Шиваров. Сградата е в стил сецесион с елементи на неокласика и навлизащия ар деко. Банката е реконструирана през 1922 г. на мястото на хотел “Русия”, строен преди Освобождението. В него отсяда при първото си посещение във Варна през 1897 г. Иван Вазов и пише своя пътепис “Един наш черноморски бисер”. Той усетил космолитния характер на града, в който му “отговаряли на турски, гръцки и някакъв непонятен български език”. А в хотел “Русия” не видял нищо руско и славянско. “Съдържателят е маджарин, както и булката му, всичко това й се прощава заради хубавите ястия, които готвеше, келнерицата- немкиня, гостите на трапезата – гърци и италианци, слугите – гърци и гагаузи…”, пише Вазов.
На улица “Преслав” най-богатите търговци са си строили домовете. Тук са къщите и на първия кмет на Варна Велико Христов, на областния управител Иван Драсов, където има паметна плоча. Другата варненска забележителност е Католическата църква, срината и разграбена след 9 септември 1944 г. и отново реставрирана. Първата й копка е направена от княз Александър Батенберг, който идвайки във България , най-напред дошъл във Варна. За църквата, построена през 1886 г., са събирани пари от дарители, сред които е и австро-унгарският император Франц Йозеф I. Тя е била с великолепен мраморен олтар, подарък от италианския консул тогава във Варна и докаран с кораб от Тоскана.
Маршрутът продължава към площад “Сан Стефано” или стария Балък пазар, където са си давали среша гръцката махала, еврейската сепаратска и турската. Турците във Варна се занимавали с кафеджийство и ресторантьорство, евреите хванали спекулата, а за българите останал само чиновническият апарат. По-късно етническият характер на махалите се е размил. Оттук тръгва известната някога Кайсерска чаршия, пълна с магазини и хотели в миналото. Ориенталски характер носи жилищната сграда на ъгъла на египетския търговец Абуд Халгони. Строена е по проект на инж. Геро Геров , племенник на Найден Геров, с елементи на сецесион и на мавританското изкуство. Името на Кайсерската чаршия идва от град Кайсери, Мала Азия, откъдето придошли повечето арменци бежанци, бягайки от пределите на Османската империя. Тук е срината една оригинална сграда на някогашния хотел “Орел” с голяма скулптура на хищната птица. Сега се опитват да я възстановят с писмо до Националния институт за недвижимо културно наследство, но строежът няма нищо общо с оригинала. В този хан през 1867 г. е отседнал султан Абдул Азис, който бил на посещение във Варна. Българите успяват да вземат прошение от османския владетел, за да си обособят собствена махала, каквато не са имали дотогава. Тя се намирала зад Археологическия музей и в нея неотдавна събориха една от малкото оцелели в нея така известната Розова къща. “Когато човек знае историята на района, в който се разхожда, с други очи гледа.Сега разбирате ли защо ме боли, когато и една керемида от тези стари светини пада”, казва Християн Облаков. На Кайсерската чаршия се намира и една красива сграда на някогашния хотел “Москва” по проект на арх. Манол Йорданов, а надстройката й е на италианския архитект Димитър Раделя, който си сменил името с българско, защото се влюбил в този град.
В “Таляна” липсват доста от сградите със значителна история. Тук до 1996 г. е било еврейското училище. Наблизо има паметна плоча на д-р Йонос Басановичюс- най-големия литовски герой. На нея пише, че тук е бил домът, в който живял близо 20 години, докато бил във Варна. Според Християн Облаков, който разполага с богат личен архив и снимки, д-р Басановичюс е живял в къща на съвсем друго място, вече запусната и грешката трябва да се оправи, защото много литовски туристи, идвайки във Варна, първо се интересуват за живота тук на своя исторически кумир. В руини е и една от най-старите къщи в “Таляна” – на Риза бей Халил, собственик на хотел “Париж”- любимо място на интелектуалците край морето. В кафенето на хотела е учреден комитетът “Българско Възраждане”, чиято инициатива е създаването на Алеята на българските възрожденци в Морската градина. Бащата на Риза бей Халил е Халил ефенди Афуз Мехмед, кмет на Варна от 1860 до Освобождението, един обичан и уважаван градоначалник от цялата общност и всички етноси . Той е създателят на Морската градина. Освен това е останал в историята с факта, че не е изпълнил заповедта, дошла от Цариград, да бъдат избесени всички български първенци, което в много други градове се е случило. По предложение на Михаил Колони и видни варненски общественици е обявен за почетен гражданин на Варна през 1891 г. И накрая на обиколката групата се спря пред варненската къща на Боян Блъсков, разположена на ъгъла на “Преслав” и “Панагюрище”. Най-отгоре на сградата се намира първата портретна скулптура в синтез с архитектурна среда в България, изработена от Кирил Шиваров. Тя изобразява момиченце- дъщеричката на Боян Блъсков, и момченце-циганче- единият чете, а другият пише. И това не е случайно- Боян Блъсков е известен варненски книжар, имал собствена книжарница и книговезница. А семейството му е наречено от Ботев преди Освобождение- съзвездието Блъскови, в което всички са били възрожденски деятели, учители и църковни дейци.
От Кръстина Маринова
http://trud.bg
